"Безвластна алтернатива на държавата"
пускам линк, вместо да я публикувам тук, защото там е много хубаво оформена (за което благодаря на човека, който поддържа сайта).
Тук можете да пишете отзиви (хвалби и хули) за нея.
благодаря
.
01 декември 2010
14 ноември 2010
ХУДОЖНИЦИ
. Вчера ние с Лора се запознахме с една забележителна двойка - Лидия Глускина и Юрий Зеленый.
. Художници, пътешественици, светло и стилно сдържани хора.
. Понеже рисуват и с думи, бих могъл да ги нарека поети, но предпочитам думата "художници", защото рисуването можело, за моя изненада, да се осъществява и със слова.
. Те носят, излъчват нещо от най-добрите герои на Чехов и Булгаков. Призна го и котешкият народ, който обитава двора. Даже нашите най-дивите котаранки и котараци се примъкнаха, настаниха се, позволиха да ги погалят и замъркаха кротко.
. Лидия обясни как рисуват заедно: Аз съм нисичка, той е висок, затова делим платното по диагонал, аз рисувам долната част, той - горната.
;-)
. Е, рисуването им със слова става малко по-сложно, не толкова геометрично. Имах удоволствието (бледа дума в случая!) да присъствам на раждането на един стих. Лора много по-тънко и дълбоко се наслади на това събитие, аз съм много повече на "ВИЕ" с поезията. Надявам се скоро това стихотворение да бъде публикувано.
. Юрий казва: Пиша "от натура", не измислям, само фиксирам видяното и усетеното.
. Засега си позволявам да сложа тук нещо негово/тяхно, взето почти наслука:
.
.
___ Оно увидело меня, заволновалось.
______ Блеснуло брызгами и пеной чистой.
_________ Под ноги бросилось, ласкаясь.
____________ Изгибом волн заулыбалось.
_______________ Святыми водами смеялось искренне
__________________ И в глубину игриво звало,
_____________________ И расцветало искрами,
________________________ И о любви шептало,
___________________________ И о счастье
______________________________ Близком...
____________________________
______________________________ А я пришел прощаться.
22.09.2010. Населённый пункт Бяла (България).
.
.
Благодаря на Лида и Юра, че ми гостуваха!
Благодаря на Христина и Федята (Тодор Ялъмов), че ги докараха в мрачната пещера на шарканите!
П.П. Виждам, че и Григор е писал за тях.
.
. Художници, пътешественици, светло и стилно сдържани хора.
. Понеже рисуват и с думи, бих могъл да ги нарека поети, но предпочитам думата "художници", защото рисуването можело, за моя изненада, да се осъществява и със слова.
. Те носят, излъчват нещо от най-добрите герои на Чехов и Булгаков. Призна го и котешкият народ, който обитава двора. Даже нашите най-дивите котаранки и котараци се примъкнаха, настаниха се, позволиха да ги погалят и замъркаха кротко.
. Лидия обясни как рисуват заедно: Аз съм нисичка, той е висок, затова делим платното по диагонал, аз рисувам долната част, той - горната.
;-)
. Е, рисуването им със слова става малко по-сложно, не толкова геометрично. Имах удоволствието (бледа дума в случая!) да присъствам на раждането на един стих. Лора много по-тънко и дълбоко се наслади на това събитие, аз съм много повече на "ВИЕ" с поезията. Надявам се скоро това стихотворение да бъде публикувано.
. Юрий казва: Пиша "от натура", не измислям, само фиксирам видяното и усетеното.
. Засега си позволявам да сложа тук нещо негово/тяхно, взето почти наслука:
.
.
___ Оно увидело меня, заволновалось.
______ Блеснуло брызгами и пеной чистой.
_________ Под ноги бросилось, ласкаясь.
____________ Изгибом волн заулыбалось.
_______________ Святыми водами смеялось искренне
__________________ И в глубину игриво звало,
_____________________ И расцветало искрами,
________________________ И о любви шептало,
___________________________ И о счастье
______________________________ Близком...
____________________________
______________________________ А я пришел прощаться.
22.09.2010. Населённый пункт Бяла (България).
.
.
Благодаря на Лида и Юра, че ми гостуваха!
Благодаря на Христина и Федята (Тодор Ялъмов), че ги докараха в мрачната пещера на шарканите!
П.П. Виждам, че и Григор е писал за тях.
.
11 ноември 2010
КОНЦЕНТРАЦИЯ
След закриването на училища и медицински заведения в малки населени пунктове дойде редът и на пощите. Там, където има под 800 души жители, няма вече да има пощенска станция.
Честито!
Учил съм в паралелки от по 45 хлапета. Учил съм и в клас, който наброяваше едва 7 (СЕДЕМ) ученика. От голямата паралелка нямам спомени за нещо интересно, което и е било преподавано. В малкия клас имах най-висок успех и реални знания. Защото в часовете имаше време за препитване, за излагане на нов материал, а после – за ВЪПРОСИ по него, за допълнителни данни. Не бих казал, че имахме тогава перфектните учители, но те нямаха друг изход, освен да се подготвят добре, за да могат да захранват любопитството ни. Помня, че в час по химия ни четяха (или разказваха) интересни случки с известни учени, историята на едно или друго откритие, практическата употреба на различни вещества. Същото ставаше и в час по математика – именно тогава за първи път чух за философските възгледи на Питагор и Рене Декарт, за това как се е появило интегралното смятане, за начините да се избегнат безплодни експерименти, като се направят “изпитания на хартиен полигон”. Да не говорим пък колко богати и завладяващи бяха уроците по география, история, физика. Почти всеки час по руски език (учех в бившия СССР) завършваше с разходки из Тълковния речник на Владимир Даль, бивш флотски офицер, който на смъртно легло чува от прислугата непозната му дума и става да я запише. Тъкмо тогава минавахме “Как закалялась сталь” на Николай Островски – получилият се спор за образа на Рита Устинович (нарекох я “революционна дама с леко поведение”) ми даде повече, отколкото всички часове в следващия клас.
Имал съм вземане-даване с болници и здравни пунктове (в България). Опитът с големите болници е предимно негативен. Разбира се, далеч съм от халби по адрес на един селски здравен пункт. Но тъкмо в здравния пункт пациентите получаваха ЦЯЛОТО внимание на лекаря, още повече, че той познаваше някои от тях едва ли не от пеленачета, а други познаваха него по същия начин. Наред с официалните здравни картони държеше едни тетрадки с анамнези ЗА ВСЕКИ човек, писани лично от него. Помня, че отбягваше да предписва веднага лекарства, беше страстен почитател на народната медицина. Обаче при най-малко съмнение, че няма да се справи, този човек пишеше направление до една или друга софийска болница, като при това СЕ ОБАЖДАШЕ по телефона: “Здрасти, Петров, как си? Ами к’во правя, остарявам... (следваше някаква шега или спомен за студентски подвизи) Виж какво, ще ти пратя една баба, има ... ... ... Утре по обяд ли да дойде? Чудесно! И, нали знаеш, след месец у наше село варим ракията!... До чуване” След това даваше бележка на бабата (или на придружаващия я внук/внучка, син/дъщеря): “Ето с това отиваш при професор Петров в “Пирогов”, ще те оправи, ще живееш до 101 години”.
Да, селски здравен пункт трудно се сдобива с томограф или със система за роботизирани операции, няма пълен набор специалисти, не винаги притежава дори оборудвана като линейка кола за спешно транспортиране на болни и пострадали при злополука. Обаче там има ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПАЦИЕНТА.
А и томографът, роботите, специалистите НАВСЯКЪДЕ не са лукс, а развитие на цивилизацията, бъдещето.
(сега, с новата “рейтингова система” на висшето образование, при която ще се закриват специалности, ако те не показват някакво ниво на трудова заетост и добро заплащане, НАДАЛИ ще възпитават отношение на професионалистите към хората и към работата изобщо!)
Сега премахват пощите... Може да се спори за тяхната ефективност във века на съвременните комуникации. Ток и вода се плащат чрез интернет. Пенсиите се получават от банкомат. Обаче остават колетите, препоръчаните писма с документи, паричните записи извън банковата система. Остават и малцината любители, които държат на хартиените писма. И, вместо модернизиране на тази мрежа, се пристъпва към нейното кастриране, към концентрирането й в гарантирано бездушна машина БЕЗ ОТНОШЕНИЕ към хората, които я ползват.
С каква цел? Икономии? Хайде холан! Преследват се интереси. На банките. На държавата. На работодателите. Когато от едно градче изтръгнат без упойка училището (с практически традиционното читалище към него), поликлиниката, пощата (преди време някои пощи направиха опит да отворят интернет-клубчета; тая инициатива беше посечена от законодателите) – какво ще държи човек в такъв градец или в такова село? Той продава имота си и се премества в големия град.
Право в лапите на работодатели, които не желаят да му признават социалните права. В лапите на монополисти, които предоставят жизненоважни услуги при условия, които изнасят само на тях. В лапите на политици, които му налагат правила, изгодни пак преди всичко на тях. В големия град човек по-лесно бива манипулиран, потискан, принуждаван. Управляващата класа си получава своето, а т.нар. “обикновен човек” – малко повече от нищо, ако не броим илюзиите му за “просперитет”.
Какво се получава?
Концентрация на несправедливост се получава.
Настъплението на държавата срещу малките градчета е логична. Ако те имат повече самостоятелност и възможности за достойно живеене, по-трудно ще им се натрапват партии, бизнеси, идеологии (църквите не ги закриват, нали?). Предполагам, че скоро ще уедрят и администрирането – ще бъдат премахнати и малките кметства. Инфраструктурната зависимост от “центрове” отдава е факт, защото е правена преднамерено.
Концентрация на власт.
Честито, българино.
Свободата – това е възможност за избор, избор измежду много алтернативи. Какъв избор имаш след всички тези уедрявания и закривания?
В навечерието на 135 години от Априлското въстание късат от теб свободата – парче по парче.
Не се ли усещаш?
.
Честито!
Учил съм в паралелки от по 45 хлапета. Учил съм и в клас, който наброяваше едва 7 (СЕДЕМ) ученика. От голямата паралелка нямам спомени за нещо интересно, което и е било преподавано. В малкия клас имах най-висок успех и реални знания. Защото в часовете имаше време за препитване, за излагане на нов материал, а после – за ВЪПРОСИ по него, за допълнителни данни. Не бих казал, че имахме тогава перфектните учители, но те нямаха друг изход, освен да се подготвят добре, за да могат да захранват любопитството ни. Помня, че в час по химия ни четяха (или разказваха) интересни случки с известни учени, историята на едно или друго откритие, практическата употреба на различни вещества. Същото ставаше и в час по математика – именно тогава за първи път чух за философските възгледи на Питагор и Рене Декарт, за това как се е появило интегралното смятане, за начините да се избегнат безплодни експерименти, като се направят “изпитания на хартиен полигон”. Да не говорим пък колко богати и завладяващи бяха уроците по география, история, физика. Почти всеки час по руски език (учех в бившия СССР) завършваше с разходки из Тълковния речник на Владимир Даль, бивш флотски офицер, който на смъртно легло чува от прислугата непозната му дума и става да я запише. Тъкмо тогава минавахме “Как закалялась сталь” на Николай Островски – получилият се спор за образа на Рита Устинович (нарекох я “революционна дама с леко поведение”) ми даде повече, отколкото всички часове в следващия клас.
Имал съм вземане-даване с болници и здравни пунктове (в България). Опитът с големите болници е предимно негативен. Разбира се, далеч съм от халби по адрес на един селски здравен пункт. Но тъкмо в здравния пункт пациентите получаваха ЦЯЛОТО внимание на лекаря, още повече, че той познаваше някои от тях едва ли не от пеленачета, а други познаваха него по същия начин. Наред с официалните здравни картони държеше едни тетрадки с анамнези ЗА ВСЕКИ човек, писани лично от него. Помня, че отбягваше да предписва веднага лекарства, беше страстен почитател на народната медицина. Обаче при най-малко съмнение, че няма да се справи, този човек пишеше направление до една или друга софийска болница, като при това СЕ ОБАЖДАШЕ по телефона: “Здрасти, Петров, как си? Ами к’во правя, остарявам... (следваше някаква шега или спомен за студентски подвизи) Виж какво, ще ти пратя една баба, има ... ... ... Утре по обяд ли да дойде? Чудесно! И, нали знаеш, след месец у наше село варим ракията!... До чуване” След това даваше бележка на бабата (или на придружаващия я внук/внучка, син/дъщеря): “Ето с това отиваш при професор Петров в “Пирогов”, ще те оправи, ще живееш до 101 години”.
Да, селски здравен пункт трудно се сдобива с томограф или със система за роботизирани операции, няма пълен набор специалисти, не винаги притежава дори оборудвана като линейка кола за спешно транспортиране на болни и пострадали при злополука. Обаче там има ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПАЦИЕНТА.
А и томографът, роботите, специалистите НАВСЯКЪДЕ не са лукс, а развитие на цивилизацията, бъдещето.
(сега, с новата “рейтингова система” на висшето образование, при която ще се закриват специалности, ако те не показват някакво ниво на трудова заетост и добро заплащане, НАДАЛИ ще възпитават отношение на професионалистите към хората и към работата изобщо!)
Сега премахват пощите... Може да се спори за тяхната ефективност във века на съвременните комуникации. Ток и вода се плащат чрез интернет. Пенсиите се получават от банкомат. Обаче остават колетите, препоръчаните писма с документи, паричните записи извън банковата система. Остават и малцината любители, които държат на хартиените писма. И, вместо модернизиране на тази мрежа, се пристъпва към нейното кастриране, към концентрирането й в гарантирано бездушна машина БЕЗ ОТНОШЕНИЕ към хората, които я ползват.
С каква цел? Икономии? Хайде холан! Преследват се интереси. На банките. На държавата. На работодателите. Когато от едно градче изтръгнат без упойка училището (с практически традиционното читалище към него), поликлиниката, пощата (преди време някои пощи направиха опит да отворят интернет-клубчета; тая инициатива беше посечена от законодателите) – какво ще държи човек в такъв градец или в такова село? Той продава имота си и се премества в големия град.
Право в лапите на работодатели, които не желаят да му признават социалните права. В лапите на монополисти, които предоставят жизненоважни услуги при условия, които изнасят само на тях. В лапите на политици, които му налагат правила, изгодни пак преди всичко на тях. В големия град човек по-лесно бива манипулиран, потискан, принуждаван. Управляващата класа си получава своето, а т.нар. “обикновен човек” – малко повече от нищо, ако не броим илюзиите му за “просперитет”.
Какво се получава?
Концентрация на несправедливост се получава.
Настъплението на държавата срещу малките градчета е логична. Ако те имат повече самостоятелност и възможности за достойно живеене, по-трудно ще им се натрапват партии, бизнеси, идеологии (църквите не ги закриват, нали?). Предполагам, че скоро ще уедрят и администрирането – ще бъдат премахнати и малките кметства. Инфраструктурната зависимост от “центрове” отдава е факт, защото е правена преднамерено.
Концентрация на власт.
Честито, българино.
Свободата – това е възможност за избор, избор измежду много алтернативи. Какъв избор имаш след всички тези уедрявания и закривания?
В навечерието на 135 години от Априлското въстание късат от теб свободата – парче по парче.
Не се ли усещаш?
.
Путин, Бойко, Гоце
Първанов учредява “политически проект” АБВ. Срамежливо не го нарича “партия”, за да се заблудят избирателите, че това не е поредната лидерска формация, която да се изстреля нагоре, към пулта за управление на страната, та като се настанят пред копчетата и лостовете, да си преследват тесните групови интереси – за чия сметка?
Досетете се от три пъти.
Любопитното тук иде от факта, че навремето Владимир Путин създаде свой политически проект, чрез който да пусне корени във властта, която му беше подарена от Борис Елцин. Как използва тази власт Путин? Проведе победоносна (втора) война в Чечения. Отмени изборността на губернаторите, дисциплинира богаташите да работят само за неговата мелница, инак ще гният в затвора или ще станат емигранти, въведе понятия като “вертикал на властта” и “суверенна демокрация”. Закла неколцина известни правозащитници (и мнозина не толкова знакови). Спретна една газова търговска война с Украйна. Залости още по-здраво съветските архиви. Обяви Сталин за “ефективен мениджър”. Върна съветския химн. И много други мероприятия, достойни за един Мусолини, например, но само изброяването на всички му подвизи ще отнеме МНОГО място.
Първанов, известен още като авджията Гоце, честичко ходеше на гости при Путин. Това е нормално – работил е за Държавна сигурност, дори го смята за правилно, защо да не се съветва с човек, възпитан в недрата на съветското КГБ?
Обаче против инициативата АБВ на Първанов надигна глас Бойко Борисов. Сигурно защото се притеснява за популярността на своя ПП – ГЕРБ, за щуротиите на който просто място няма да стигне да говорим. И понеже Путин е нещо като неявен ментор на Гоце, бате Бойко излезе с един бляскав според него ход: покани ментора да му дойде на крак...
Та след два дни Путин идва в София на работно посещение. Уж ще става дума за проектите като Южен поток и АЕЦ “Белене”. Вероятно за това наистина ще говорят. Газопроводът е в интерес на Путиновата клика – хем ще печели, за да може да се задържа на власт, хем ЕС остава зависим от доставките, та ще се въздържа остро да критикува всичко онова, което е за критикуване в Русия. Атомната централа – също е изгоден обект.
Отделен е въпросът защо страната ни трябва да става посредник в едното и “собственик” на другото. Новата АЕЦ ще е още един монополист. Токът му няма да намали нашите сметки. Ще пълни държавната хазна, към която достъп има политическата класа и едрия бизнес (тези две неща, тясно сплетени, се наричат с общото наименование “олигархия”). Изгарянето на изкопаеми горива пък е дивотия, технологично варварство.
Но за бате ни Бойко и за авджията Гоце по-важно е кого от тях ще благослови Путин. Това е ключовото. Сигурно трябва да гадаем кой ще се сложи по-атрактивно на Кремълския диктатор.
(да, президент сега е Медведев... някой прави ли си илюзията обаче КОЙ всъщност управлява?)
СТОП.
Наистина ли ТОВА Е ВЪПРОСЪТ? Наистина ли има значение кой ще ни яхне за следващия мандат? И Първанов, и Борисов са привърженици на тезата, че народът не е дорасъл до пряка демокрация. Същото е и становището на Путин, който даже избирането на регионални управници го е сметнал за непосилно усилие за своите граждани, та им го е “спестил”.
Така че – какво ни дреме? Султанът на една империя идва при бившия си васал, за да разреши един спор между местните князчета. Едното князче е било сътрудник на тайната полиция, другото е възпитаник на явната. Единият говори за положителните страни на социализма, другият само дето не се покланя, споменавайки Тодор Живков. Султанът пък е в кръв до ушите – кръв на чеченци, грузинци, кръв на собствените му сънародници...
Някога Левски е писал, че който иска да натрапи на народа деспотизъм, заслужава да се накаже със смърт. Уви, Святата и Чиста република на Апостола не се състоя в нито един момент от следосвобожденската ни история. Свободата и справедливостта също така подминаха и Русия – след царя дойдоха болшевиките, сега на власт е олигархията (бившата съветска номенклатура + по-късметлиите от тамошните мутри... абе, като у нас, същото). Путин, Бойко, Гоце – все деспоти, различни по калибър и темперамент, все чорбаджии и изедници. Народни душмани.
Та истинският въпрос е:
какво се прави с ДУШМАНИ?
.
Досетете се от три пъти.
Любопитното тук иде от факта, че навремето Владимир Путин създаде свой политически проект, чрез който да пусне корени във властта, която му беше подарена от Борис Елцин. Как използва тази власт Путин? Проведе победоносна (втора) война в Чечения. Отмени изборността на губернаторите, дисциплинира богаташите да работят само за неговата мелница, инак ще гният в затвора или ще станат емигранти, въведе понятия като “вертикал на властта” и “суверенна демокрация”. Закла неколцина известни правозащитници (и мнозина не толкова знакови). Спретна една газова търговска война с Украйна. Залости още по-здраво съветските архиви. Обяви Сталин за “ефективен мениджър”. Върна съветския химн. И много други мероприятия, достойни за един Мусолини, например, но само изброяването на всички му подвизи ще отнеме МНОГО място.
Първанов, известен още като авджията Гоце, честичко ходеше на гости при Путин. Това е нормално – работил е за Държавна сигурност, дори го смята за правилно, защо да не се съветва с човек, възпитан в недрата на съветското КГБ?
Обаче против инициативата АБВ на Първанов надигна глас Бойко Борисов. Сигурно защото се притеснява за популярността на своя ПП – ГЕРБ, за щуротиите на който просто място няма да стигне да говорим. И понеже Путин е нещо като неявен ментор на Гоце, бате Бойко излезе с един бляскав според него ход: покани ментора да му дойде на крак...
Та след два дни Путин идва в София на работно посещение. Уж ще става дума за проектите като Южен поток и АЕЦ “Белене”. Вероятно за това наистина ще говорят. Газопроводът е в интерес на Путиновата клика – хем ще печели, за да може да се задържа на власт, хем ЕС остава зависим от доставките, та ще се въздържа остро да критикува всичко онова, което е за критикуване в Русия. Атомната централа – също е изгоден обект.
Отделен е въпросът защо страната ни трябва да става посредник в едното и “собственик” на другото. Новата АЕЦ ще е още един монополист. Токът му няма да намали нашите сметки. Ще пълни държавната хазна, към която достъп има политическата класа и едрия бизнес (тези две неща, тясно сплетени, се наричат с общото наименование “олигархия”). Изгарянето на изкопаеми горива пък е дивотия, технологично варварство.
Но за бате ни Бойко и за авджията Гоце по-важно е кого от тях ще благослови Путин. Това е ключовото. Сигурно трябва да гадаем кой ще се сложи по-атрактивно на Кремълския диктатор.
(да, президент сега е Медведев... някой прави ли си илюзията обаче КОЙ всъщност управлява?)
СТОП.
Наистина ли ТОВА Е ВЪПРОСЪТ? Наистина ли има значение кой ще ни яхне за следващия мандат? И Първанов, и Борисов са привърженици на тезата, че народът не е дорасъл до пряка демокрация. Същото е и становището на Путин, който даже избирането на регионални управници го е сметнал за непосилно усилие за своите граждани, та им го е “спестил”.
Така че – какво ни дреме? Султанът на една империя идва при бившия си васал, за да разреши един спор между местните князчета. Едното князче е било сътрудник на тайната полиция, другото е възпитаник на явната. Единият говори за положителните страни на социализма, другият само дето не се покланя, споменавайки Тодор Живков. Султанът пък е в кръв до ушите – кръв на чеченци, грузинци, кръв на собствените му сънародници...
Някога Левски е писал, че който иска да натрапи на народа деспотизъм, заслужава да се накаже със смърт. Уви, Святата и Чиста република на Апостола не се състоя в нито един момент от следосвобожденската ни история. Свободата и справедливостта също така подминаха и Русия – след царя дойдоха болшевиките, сега на власт е олигархията (бившата съветска номенклатура + по-късметлиите от тамошните мутри... абе, като у нас, същото). Путин, Бойко, Гоце – все деспоти, различни по калибър и темперамент, все чорбаджии и изедници. Народни душмани.
Та истинският въпрос е:
какво се прави с ДУШМАНИ?
.
24 септември 2010
ВЕРОУЧЕНИЕ
първо, малко линкове:
вероучение;
пак за него;
теистична еволюция;
обърнете внимание на името "Ричард Докинз". Горещо препоръчвам книгата му "The God Delusion". Още по-горещо - "Егоистичният ген"
И така...
Нямам нищо против хората да вярват в свръхестественото. Очевидно това е духовна потребност на определен тип умствена нагласа.
При все това, вярването под формата на теизъм го смятам за вредно и реакционно явление, което не допринася с нищо за мирно и конструктивно съжителство на хората. Точно обратното.
Приемам практически без забележки и опасенията вярванията във формата деизъм ("вселената има създател, но той се е ограничил само със стратирането й, като не се намесва в процесите след акта на сътворение") и пантеизъм (на практика - метафоричен атеизъм, поетично разбиране на естествените процеси)
Уважавам позицията на агностиците, макар да не я смятам за адекватна форма на мироглед, прилича ми на стратегия на въздържане от мнение по принцип, а не конкретно отношение към даден въпрос, за изводи по който няма достатъчно данни.
Да добавя, че не съм привърженик и на атеизма като богоборчество - това е излишна патетика. Защо да воюваш с нещо, което не съществува?
Убеден съм обаче, че разумната позиция на един човек би трябвало да бъде скептично отношение към религията като обществен фактор.
Религията е институционализирана вяра, организирана в йерархична структура вяра. И това е ВРЕДНО. За доказателство на вредата няма защо да привеждам пространни примери, нека посоча само общественият строй в Иран, пълната зависимост на реда там от написаното в едно конкретно свещено писание.
Знаете, че съм против закони, които не са получили пряка обществена подкрепа. Но даже гласуваните по механизма на либералната представителна демокрация закони са ПО-ДОБРИ от едни нередактируеми и неприкосновенни писани ДОГМИ, на които дадено общество робува, а нарушилите тези до голяма степен обезсмислени от времето предписания индивиди понасят сурови наказания.
Затова смятам, че религията НЕ БИВА да бъде значим обществен фактор (а в перспектива - да изчезне съвсем). Религията не бива да се намесва в обществения живот, не бива да налага свои норми дори на вярващите (огромна част от които са доста антиклерикално настроени според моите лични впечатления, сиреч те не приемат нито йерархията на БПЦ, нито са съгласни да ги водят пастори, на които те вече нямат или никога не са имали доверие), камо ли на всички граждани.
Въпреки това, религиозни общности правят опити да се налагат и обезпокоително често постигат успех. Например, религиозен натиск е причината Народното събрание да не приеме изравняване на правата на официалния брак и фактическото съжителство. Което си е една дискриминация на двойките, живеещи без подпис от съответната институция.
И ето че сега се провежда нов агресивен акт - пробутване на вероучение в училищата. За атеистите било предвидено "благонравие".
Хмък.
Вместо повече часове по естествени науки, математика, дори икономика (която не е наука) - вероучение.
Андрей Райчев миналия петък рече, че образованието има за цел да произвежда квалифицирана работна сила.
Хм...
За мен не е учудващо схващането на марксисти (както и неолиберали), че човекът е само консуматив за "пазара на труда". Аз мисля, че образованието е нещо САМОЦЕННО. То преди всичко трябва да обогатява духовно и умствено личността. И чак на втори план е практическият ефект - успешното представяне на "пазара на труда".
Впрочем, и за труда съм на мнние, че той трябва да бъде свободен, не подневолен, не стока на пазара, досущ като проститутките (нищо против вас нямам, момичета, само против сутеньорите ви. Тях бих ги бесил на вашите жартиери; ако ви харесва да се продавате - ваша си работа. Въпросът е да НЕ СТЕ ПРИНУДЕНИ да го правите).
Та (отплеснах се, прощавайте) даже разглеждайки образованието като процес на произвеждане на квалифицирана работна ръка, вероучението каква квалификация дава? Никаква. То налага един морален модел, който е антинаучен (а трудовата квалификация е свързана с техника, която техника е продукт на науката) и архаичен (от времената, когато в Европа и у нас са изгаряли еретици на клада).
това е моето мнение.
Накрая имам само няколко въпроса към поддръжниците на вероучението като задължителен предмет за изучаване от децата ни:
1) защо църквата се опитва да се намъкне в бюджетната сфера, след като е отделена от държавата?
(за учителите ще плащат всички с данъците си)
Нима са й малко имотите (на обща стойност над 4 МИЛИАРДА лева)?
2) защо църквата сама не отвори училища, щом толкова напира да "просвещава", за своя сметка?
защо не подпомага болните, сираците? В момента в страната се строят над 300 (ТРИСТА!) църкви, докато хлапета в "институциите" умират от глад.
3) какво ВСЪЩНОСТ цели въвеждане на такъв предмет в училище? Повече образованост? Повече "успех на пазара на труда"?
Лафовете, че децата щели да научат що е добро и що е зло - дрън-дрън. Нима няма съвестни атеисти? Нима човек трябва да се въздържа от вършене на зло само поради "страх от бога", а не по вътрешна убеденост?
4) защо църквата смята, че само вярващите имат права? Атеистите нямат ли права?
5) с църквата е ясно, сега да питаме държавата - защо образованието е институционализирано до такава степен, че хората нямат глас за облика му? Стиска ли ви да поставите на референдум поредните си планове за "реформи"? Стиска ли ви да признаете за легитимно свободното домашно образование? Имате ли разбирането, че образованието е САМОЦЕННО, а не средство за дресиране на "работна ръка за пазара на труда"? Защо изобщо църквата събра нахалство да претендира за право да зомбира децата? Нима държавата не й е дала повод? Какво цели държавата, като изобщо допуска абсурдната дискусия за вероучението? Не е ли България светска страна според собствените ви закони?
и освен въпросите бих дал едно градивно предложение от три точки:
І. Да се разпусне министерството на образованието, училищата да се стопанисват от избрани от родителите настоятелства.
ІІ. Да се конфискува половината от имотите на БПЦ в полза на тези настоятелства - за развитие на образователната база.
ІІІ. Да се разпусне Народното събрание и министерския съвет, да се отмени Конституцията и всички други закони, като остане само един обществен принцип: "Не прави на другите това, което не искаш да сторят на теб; постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб".
В рамките на тази точка също така оръжието на полицията и армията да се даде на гражданите.
Ефектът от тези мерки ще бъде далеч по-градивен от въвеждане на вероучение.
.
вероучение;
пак за него;
теистична еволюция;
обърнете внимание на името "Ричард Докинз". Горещо препоръчвам книгата му "The God Delusion". Още по-горещо - "Егоистичният ген"
И така...
Нямам нищо против хората да вярват в свръхестественото. Очевидно това е духовна потребност на определен тип умствена нагласа.
При все това, вярването под формата на теизъм го смятам за вредно и реакционно явление, което не допринася с нищо за мирно и конструктивно съжителство на хората. Точно обратното.
Приемам практически без забележки и опасенията вярванията във формата деизъм ("вселената има създател, но той се е ограничил само със стратирането й, като не се намесва в процесите след акта на сътворение") и пантеизъм (на практика - метафоричен атеизъм, поетично разбиране на естествените процеси)
Уважавам позицията на агностиците, макар да не я смятам за адекватна форма на мироглед, прилича ми на стратегия на въздържане от мнение по принцип, а не конкретно отношение към даден въпрос, за изводи по който няма достатъчно данни.
Да добавя, че не съм привърженик и на атеизма като богоборчество - това е излишна патетика. Защо да воюваш с нещо, което не съществува?
Убеден съм обаче, че разумната позиция на един човек би трябвало да бъде скептично отношение към религията като обществен фактор.
Религията е институционализирана вяра, организирана в йерархична структура вяра. И това е ВРЕДНО. За доказателство на вредата няма защо да привеждам пространни примери, нека посоча само общественият строй в Иран, пълната зависимост на реда там от написаното в едно конкретно свещено писание.
Знаете, че съм против закони, които не са получили пряка обществена подкрепа. Но даже гласуваните по механизма на либералната представителна демокрация закони са ПО-ДОБРИ от едни нередактируеми и неприкосновенни писани ДОГМИ, на които дадено общество робува, а нарушилите тези до голяма степен обезсмислени от времето предписания индивиди понасят сурови наказания.
Затова смятам, че религията НЕ БИВА да бъде значим обществен фактор (а в перспектива - да изчезне съвсем). Религията не бива да се намесва в обществения живот, не бива да налага свои норми дори на вярващите (огромна част от които са доста антиклерикално настроени според моите лични впечатления, сиреч те не приемат нито йерархията на БПЦ, нито са съгласни да ги водят пастори, на които те вече нямат или никога не са имали доверие), камо ли на всички граждани.
Въпреки това, религиозни общности правят опити да се налагат и обезпокоително често постигат успех. Например, религиозен натиск е причината Народното събрание да не приеме изравняване на правата на официалния брак и фактическото съжителство. Което си е една дискриминация на двойките, живеещи без подпис от съответната институция.
И ето че сега се провежда нов агресивен акт - пробутване на вероучение в училищата. За атеистите било предвидено "благонравие".
Хмък.
Вместо повече часове по естествени науки, математика, дори икономика (която не е наука) - вероучение.
Андрей Райчев миналия петък рече, че образованието има за цел да произвежда квалифицирана работна сила.
Хм...
За мен не е учудващо схващането на марксисти (както и неолиберали), че човекът е само консуматив за "пазара на труда". Аз мисля, че образованието е нещо САМОЦЕННО. То преди всичко трябва да обогатява духовно и умствено личността. И чак на втори план е практическият ефект - успешното представяне на "пазара на труда".
Впрочем, и за труда съм на мнние, че той трябва да бъде свободен, не подневолен, не стока на пазара, досущ като проститутките (нищо против вас нямам, момичета, само против сутеньорите ви. Тях бих ги бесил на вашите жартиери; ако ви харесва да се продавате - ваша си работа. Въпросът е да НЕ СТЕ ПРИНУДЕНИ да го правите).
Та (отплеснах се, прощавайте) даже разглеждайки образованието като процес на произвеждане на квалифицирана работна ръка, вероучението каква квалификация дава? Никаква. То налага един морален модел, който е антинаучен (а трудовата квалификация е свързана с техника, която техника е продукт на науката) и архаичен (от времената, когато в Европа и у нас са изгаряли еретици на клада).
това е моето мнение.
Накрая имам само няколко въпроса към поддръжниците на вероучението като задължителен предмет за изучаване от децата ни:
1) защо църквата се опитва да се намъкне в бюджетната сфера, след като е отделена от държавата?
(за учителите ще плащат всички с данъците си)
Нима са й малко имотите (на обща стойност над 4 МИЛИАРДА лева)?
2) защо църквата сама не отвори училища, щом толкова напира да "просвещава", за своя сметка?
защо не подпомага болните, сираците? В момента в страната се строят над 300 (ТРИСТА!) църкви, докато хлапета в "институциите" умират от глад.
3) какво ВСЪЩНОСТ цели въвеждане на такъв предмет в училище? Повече образованост? Повече "успех на пазара на труда"?
Лафовете, че децата щели да научат що е добро и що е зло - дрън-дрън. Нима няма съвестни атеисти? Нима човек трябва да се въздържа от вършене на зло само поради "страх от бога", а не по вътрешна убеденост?
4) защо църквата смята, че само вярващите имат права? Атеистите нямат ли права?
5) с църквата е ясно, сега да питаме държавата - защо образованието е институционализирано до такава степен, че хората нямат глас за облика му? Стиска ли ви да поставите на референдум поредните си планове за "реформи"? Стиска ли ви да признаете за легитимно свободното домашно образование? Имате ли разбирането, че образованието е САМОЦЕННО, а не средство за дресиране на "работна ръка за пазара на труда"? Защо изобщо църквата събра нахалство да претендира за право да зомбира децата? Нима държавата не й е дала повод? Какво цели държавата, като изобщо допуска абсурдната дискусия за вероучението? Не е ли България светска страна според собствените ви закони?
и освен въпросите бих дал едно градивно предложение от три точки:
І. Да се разпусне министерството на образованието, училищата да се стопанисват от избрани от родителите настоятелства.
ІІ. Да се конфискува половината от имотите на БПЦ в полза на тези настоятелства - за развитие на образователната база.
ІІІ. Да се разпусне Народното събрание и министерския съвет, да се отмени Конституцията и всички други закони, като остане само един обществен принцип: "Не прави на другите това, което не искаш да сторят на теб; постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб".
В рамките на тази точка също така оръжието на полицията и армията да се даде на гражданите.
Ефектът от тези мерки ще бъде далеч по-градивен от въвеждане на вероучение.
.
06 юли 2010
Ф.П.Ф. - размразяване на проекта
Започна се така.
Междувременно Григор Гачев направи един стряскащ анализ на тенденциите в праводържателството.
В тема от форума на клуб "Ефремов" се изказаха следните мисли:
както и това...
та ето в този дух бих искал да подновя призива си към събратята по перо за създаване на писателски клуб, защото ако сами не защитим интересите си, а най-вече ПОТРЕБНОСТТА да творим, никой друг няма да го направи.
Дори нещо повече - ще ни притиснат ДА НЕ ГО ПРАВИМ.
.
Междувременно Григор Гачев направи един стряскащ анализ на тенденциите в праводържателството.
В тема от форума на клуб "Ефремов" се изказаха следните мисли:
от vstoykov » 27 Юни 2010, 01:51
Чел съм Николай Теллалов и Калин Ненов какво са писали, но мисля, че може да се напише в няколко реда по-просто.
1) Авторът пише книгата.
2) Намира си редактор, който да я редактира - това може да стане и на бартер - двама автора да си редактират взаимно книгите.
3) Книгата се оформя като за четене с подходящ софтуер. Може да се ползва даже и OpenOffice.org + Gimp за кориците.
4) Авторът публикува книгата на сайта си като посочва начин за плащане (PayPal, ePay.bg, банкова сметка, MoneyBookers - не е сложно отварянето на такива сметки).
5) За да задоволи потребностите на всички читатели може да поръча на някоя печатница да напечата някакво количество книги. Това може да стане и след като спечели нещо от разпространението на цифровите книги (ако няма пари да го направи заедно с пускането на електронното издание)
Обърнете внимание, че не се ползва DRM. И няма изискване за плащане преди теглене на книгата. Книгите са примерно във формат PDF или ODT (без пароли и други "защити"; а най-добре да са в няколко формата - вкл. HTML, FB2 и други формати, подходящи за четене от електронни четци). И въпреки това читателите ще плащат за тях. И даже някои читатели ще си поръчват хартиени копия на книгите.
Защо читателите ще плащат след като могат и да не плащат няма да обяснявам - това е работа на психолозите. Факт е обаче, че те го правят!
Разбира се това ще работи само, ако книгите са качествени. Ако се харесват от читателите.
Това, което написах вероятно ще хвърли в ужас много издатели. Със сигурност има такива в този форум.
А това, че българите били авантаджии и този метод не работи в България не е вярно.
Шаркан » 27 Юни 2010, 09:09
една мааааалка редакцийка в изложението:
1) Авторът пише книгата.
2) Намира си редактор, който да я редактира - това може да стане и на бартер - двама автора да си редактират взаимно книгите.
3) Книгата се оформя като за четене с подходящ софтуер. Може да се ползва даже и OpenOffice.org + Gimp за кориците.
4) Авторът публикува книгата на сайта си като посочва начин за плащане (PayPal, ePay.bg, банкова сметка, MoneyBookers - не е сложно отварянето на такива сметки).
5) За да задоволи потребностите на всички читатели може да поръча на някоя печатница да напечата някакво количество книги. Това може да стане:
. а) след като спечели нещо от разпространението на цифровите книги;
. б) ако разполага с пари за печатница (или е намерил/отвлякъл срещу откуп спонсор) и така пуска електронно и хартиено издание наведнъж;
. в) като пусне подписка за набиране на средства за хартиени екземпляри от страна на желаещи да имат произведението в такъв формат.
остава това да се комбинира със следните идеи (1, 2) и получаваме НОВ СВЯТ. НЕ идеален, но далеч по-уютен за живеене от сегашния.
както и това...
та ето в този дух бих искал да подновя призива си към събратята по перо за създаване на писателски клуб, защото ако сами не защитим интересите си, а най-вече ПОТРЕБНОСТТА да творим, никой друг няма да го направи.
Дори нещо повече - ще ни притиснат ДА НЕ ГО ПРАВИМ.
.
30 юни 2010
26 юни 2010
ПОСЛЕДНО за ЧИТАНКА
ПОСЛЕДНО за ЧИТАНКА
(оттук нататък само ще раздухвам жарта на скандала, докато въпросът не се реши!)
((има и неща, които мислещите, неретроградни издатели могат да вземат на въоръжение - за авторско право на идеята не претендирам, пък и вече със сигурност е измислено преди мен))
мои мнения от блога на Гигор Гачев:
***
. ало, авторското право защитава от ПЛАГИАТ.
. Това, за което някои ронят сълзи, че е нарушено, се нарича КОПИРАЙТ - право на възпроизвеждане. Това “право” е изгодно ЕДИНСТВЕНО на посредниците, които търгуват с ЧУЖД ТРУД. Точно за тях е измислена народната дума “изедници”.
. Не всеки издател е изедник. Но рипналите срещу Читанка са точно такива.
. Един автор НЕ МОЖЕ да загуби от това, че творбите му се разпространяват. Просто НЯМА НАЧИН да загуби. Може само да спечели.
***
Добре де, ето го опитът на “Човешката”. Мой роман стои там, читател си го поръчва като файл, пращат му го. А той плаща АКО ИСКА.
(Човешката са направили това с поръчката поради желанието на Калин да се установява по-човешка връзка с читателите, кото не е задължителен формат според мен). Някои читатели си поръчват + файла и книжно тяло.
Процентът платили от общия брой изтеглили е НАД 30%.
(асимилирахте ли цифрата?)
Лично аз съм смаян. Не очаквах повече от 10-15. Поне горе-долу толкова беше % на взели и после върнали се да платят, когато аз на сергията на Орлов мост предлагах по този начин “Драконче” (издадено с мои пари). Между другото, поне половината от тези, на които предлагах тази схема (вземате книгата, четете, ако ви хареса - идвате и плащате, ако не ви хареса - върнете ми я), веднага отхвърляха всякакви съмнения и я КУПУВАХА.
Имам само три върнати книжки (от около 200). Впрочем, ДЪЛГО СЛЕД като престанах да работя като сергиен книжар (намериха ми място по чл.64 отново в БАН, шефът на лабораторията се отби да ми го каже), съм срещал хора, които ми се извиняваха, че не са платили на следващия ден или след седмица. И ми даваха парите - по заведения, на улицата… веднъж дадох една книжка на таксиметров шофьор - така му платих за услугата. Той буквално след два дни цъфна в Герман, за да вземе още четири книжки - за майка си, за брат си, за сина си, който учел в чужбина, и за един свой приятел.
И за мен такава стратегия е ПЕЧЕЛИВША.
Вярно, с хартиени книги печалбата е малка. Обаче с ФАЙЛОВЕ - ами дори при ПЕТ % платили едно подобно модерно издателство ще е на сметка. Освен това, издателството може да взема поръчки ЗА ПЕЧАТ. Питайте Човешката как става. Просто един тираж от 300-500 бройки нагоре излиза ВИНАГИ по-евтино от самиздат с принтер (е, ЗАСЕГА; техниката не стои на едно място). Нещо повече - с МЪНИЧКО повече врътня читателят може да се радва на нарисувана ОТ НЕГО корица, или да си избере от няколко предложени, или да приеме “стандартната”, но със своя снимка на задната корица, с надпис “екземпляр на Христо Христов” и дори специално посвещение от автора - НАПЕЧАТАНО.
Ей, това Е БЪДЕЩЕТО, което става СЕГА.
Утре вече ще има обемни принтери, способни да копират все повече и повече ПРЕДМЕТИ от най-различни материали, с различна резолюция, вкл ХРАНА, органи за трансплантация! Включително и САМИТЕ СЕБЕ СИ. Вече има прототипи на машини, които принтират пълен комплект свои резервни части - И ГИ СГЛОБЯВАТ автоматично.
(биопринтерите още не са напечатали годно да функционира сърце или черен дроб, обаче производството на мускулна тъкан и кожа е станало почти РУТИНА)
Ами тогава какво ще правим с копирайта, а? (подчертавам - с КОПИРАЙТА. Авторското право се състои единствено в това да посочиш автора, даже ако внесеш промени - и тях трябва да ги отбележиш. Толкоз.)
Ще трябва да забраним или ограничим научно-техническия прогрес, мама му стара! Само и само някой тъп и алчен да може да печели от нещо, което за него е ПРОСТО СТОКА.
Хора, вземете се у ръце, както казват шопите. Ако някому се живее в средновековие, това не му дава право да кара и останалите да съществуват в свят, изграден от плиткото му въображение.
и последно: когато законите започват да пречат на развитието на обществото, те трябва да се игнорират, отхвърлят, променят. От начина им на приемане и редактиране всъщност зависи що за общество се получава - диктатура, демокрация или безвластие.
Сегашният формат е порочна смесица от диктатура с елементи на демокрация (непосредствено настъпваща по времето на избори).
Този модел може би е имал смисъл във времената на ограничената комуникация и примитивните начини за производство.
Но сега - КАТЕГОРИЧНО НЕ.
***
. да уточня - Драконче излезе през СВЕТРА на Николай Светлев. Наложи се аз да търся пари, защото Светлев в този момент беше изпаднал в голямо затруднение. И просто аз преди него намерих сумата (от колеги в БАН и от сестра ми, която тъкмо се върна от Германия). Предпечат ми направи Вихра - чисто като приятелска услуга. Корицата - Илонка Славкова - отново като приятелски жест.
. Сега всичките тези неща мога да ги направя и сам - на своя компютър. И ако имах стабилна връзка, пък нека дори и с максимум 30-50 кбпс, изобщо не бих търсел услуги на издателства. Бих помолил този или онзи да прочете черновата и да я покритикува. С някой друг колега писател можем да си направим услуга - аз да редактирам нещо негово, а той - мое. Или да се съберем в писателска работилница и да се дооворим с професионален редактор. Да поканим и преводач, който при реализация в чужбина има % от приходите (знам, малцина ще се навият… но има такива; ако не се съгласи на тези условия - групата все ще съберем пари за хонорар).
. После се публикува “продуктът” и му се лепва линк към банкова, да речем, сметка. Плащане - по желание.
. И НЯМА НУЖДА ОТ ТРАДИЦИОННО ИЗДАТЕЛСТВО.
. Всъщност, описаната група функционира като издателство. Издателство от нов, модерен тип. Директно свързано с читатели и автори.
. (то тогава не се нуждае и от специална нормативна база, не се нужда и от държавно регулиране)
. (интересно, защо и държавните институции не опитат схеми в тоди дух? Ами няма как, защото направят ли го, превръщат се в структури на самоуправляващо се анархистко общество - “утопията”, над която мнозина снизходително се хилят. Ало, към това се върви - “обективно”, дет се вика, защото е максимално гъвкава и пределно ефективна система при която колектив не мачка личност, малцинство не доминира над мнозинство, малцинство не тормози мнозинство, мнозинство не се налага над малцинство - и всичко това изисква единствено да се разбира какъв е личният интерес в стратегически план; щото животинските популации реагират на външни дразнители, а разумните общности би трябвало да ПЛАНИРАТ И ДА ДЕЙСТВАТ по-независимо от моментните фактори)
. единственото слабо място на новия тип издателство е, че не може да претендира за монопол в някаква сфера, не може да реализира свръхпечалби, надали ще може да праща въоръжени копои да громят конкурента (освен ако самите членове на групата не се окичат с пушкала и саби… е, за да избегнат рискове, по-разумно би било да предизвикат конкурентите на групов пейнтбол-дуел… хихик… ако скадалът е избухнал между две известни издателства, може и билетчета за зрители да се пуснат…).
. Въх, ужасен недостатък!…
.
(оттук нататък само ще раздухвам жарта на скандала, докато въпросът не се реши!)
((има и неща, които мислещите, неретроградни издатели могат да вземат на въоръжение - за авторско право на идеята не претендирам, пък и вече със сигурност е измислено преди мен))
мои мнения от блога на Гигор Гачев:
***
. ало, авторското право защитава от ПЛАГИАТ.
. Това, за което някои ронят сълзи, че е нарушено, се нарича КОПИРАЙТ - право на възпроизвеждане. Това “право” е изгодно ЕДИНСТВЕНО на посредниците, които търгуват с ЧУЖД ТРУД. Точно за тях е измислена народната дума “изедници”.
. Не всеки издател е изедник. Но рипналите срещу Читанка са точно такива.
. Един автор НЕ МОЖЕ да загуби от това, че творбите му се разпространяват. Просто НЯМА НАЧИН да загуби. Може само да спечели.
***
Добре де, ето го опитът на “Човешката”. Мой роман стои там, читател си го поръчва като файл, пращат му го. А той плаща АКО ИСКА.
(Човешката са направили това с поръчката поради желанието на Калин да се установява по-човешка връзка с читателите, кото не е задължителен формат според мен). Някои читатели си поръчват + файла и книжно тяло.
Процентът платили от общия брой изтеглили е НАД 30%.
(асимилирахте ли цифрата?)
Лично аз съм смаян. Не очаквах повече от 10-15. Поне горе-долу толкова беше % на взели и после върнали се да платят, когато аз на сергията на Орлов мост предлагах по този начин “Драконче” (издадено с мои пари). Между другото, поне половината от тези, на които предлагах тази схема (вземате книгата, четете, ако ви хареса - идвате и плащате, ако не ви хареса - върнете ми я), веднага отхвърляха всякакви съмнения и я КУПУВАХА.
Имам само три върнати книжки (от около 200). Впрочем, ДЪЛГО СЛЕД като престанах да работя като сергиен книжар (намериха ми място по чл.64 отново в БАН, шефът на лабораторията се отби да ми го каже), съм срещал хора, които ми се извиняваха, че не са платили на следващия ден или след седмица. И ми даваха парите - по заведения, на улицата… веднъж дадох една книжка на таксиметров шофьор - така му платих за услугата. Той буквално след два дни цъфна в Герман, за да вземе още четири книжки - за майка си, за брат си, за сина си, който учел в чужбина, и за един свой приятел.
И за мен такава стратегия е ПЕЧЕЛИВША.
Вярно, с хартиени книги печалбата е малка. Обаче с ФАЙЛОВЕ - ами дори при ПЕТ % платили едно подобно модерно издателство ще е на сметка. Освен това, издателството може да взема поръчки ЗА ПЕЧАТ. Питайте Човешката как става. Просто един тираж от 300-500 бройки нагоре излиза ВИНАГИ по-евтино от самиздат с принтер (е, ЗАСЕГА; техниката не стои на едно място). Нещо повече - с МЪНИЧКО повече врътня читателят може да се радва на нарисувана ОТ НЕГО корица, или да си избере от няколко предложени, или да приеме “стандартната”, но със своя снимка на задната корица, с надпис “екземпляр на Христо Христов” и дори специално посвещение от автора - НАПЕЧАТАНО.
Ей, това Е БЪДЕЩЕТО, което става СЕГА.
Утре вече ще има обемни принтери, способни да копират все повече и повече ПРЕДМЕТИ от най-различни материали, с различна резолюция, вкл ХРАНА, органи за трансплантация! Включително и САМИТЕ СЕБЕ СИ. Вече има прототипи на машини, които принтират пълен комплект свои резервни части - И ГИ СГЛОБЯВАТ автоматично.
(биопринтерите още не са напечатали годно да функционира сърце или черен дроб, обаче производството на мускулна тъкан и кожа е станало почти РУТИНА)
Ами тогава какво ще правим с копирайта, а? (подчертавам - с КОПИРАЙТА. Авторското право се състои единствено в това да посочиш автора, даже ако внесеш промени - и тях трябва да ги отбележиш. Толкоз.)
Ще трябва да забраним или ограничим научно-техническия прогрес, мама му стара! Само и само някой тъп и алчен да може да печели от нещо, което за него е ПРОСТО СТОКА.
Хора, вземете се у ръце, както казват шопите. Ако някому се живее в средновековие, това не му дава право да кара и останалите да съществуват в свят, изграден от плиткото му въображение.
и последно: когато законите започват да пречат на развитието на обществото, те трябва да се игнорират, отхвърлят, променят. От начина им на приемане и редактиране всъщност зависи що за общество се получава - диктатура, демокрация или безвластие.
Сегашният формат е порочна смесица от диктатура с елементи на демокрация (непосредствено настъпваща по времето на избори).
Този модел може би е имал смисъл във времената на ограничената комуникация и примитивните начини за производство.
Но сега - КАТЕГОРИЧНО НЕ.
***
. да уточня - Драконче излезе през СВЕТРА на Николай Светлев. Наложи се аз да търся пари, защото Светлев в този момент беше изпаднал в голямо затруднение. И просто аз преди него намерих сумата (от колеги в БАН и от сестра ми, която тъкмо се върна от Германия). Предпечат ми направи Вихра - чисто като приятелска услуга. Корицата - Илонка Славкова - отново като приятелски жест.
. Сега всичките тези неща мога да ги направя и сам - на своя компютър. И ако имах стабилна връзка, пък нека дори и с максимум 30-50 кбпс, изобщо не бих търсел услуги на издателства. Бих помолил този или онзи да прочете черновата и да я покритикува. С някой друг колега писател можем да си направим услуга - аз да редактирам нещо негово, а той - мое. Или да се съберем в писателска работилница и да се дооворим с професионален редактор. Да поканим и преводач, който при реализация в чужбина има % от приходите (знам, малцина ще се навият… но има такива; ако не се съгласи на тези условия - групата все ще съберем пари за хонорар).
. После се публикува “продуктът” и му се лепва линк към банкова, да речем, сметка. Плащане - по желание.
. И НЯМА НУЖДА ОТ ТРАДИЦИОННО ИЗДАТЕЛСТВО.
. Всъщност, описаната група функционира като издателство. Издателство от нов, модерен тип. Директно свързано с читатели и автори.
. (то тогава не се нуждае и от специална нормативна база, не се нужда и от държавно регулиране)
. (интересно, защо и държавните институции не опитат схеми в тоди дух? Ами няма как, защото направят ли го, превръщат се в структури на самоуправляващо се анархистко общество - “утопията”, над която мнозина снизходително се хилят. Ало, към това се върви - “обективно”, дет се вика, защото е максимално гъвкава и пределно ефективна система при която колектив не мачка личност, малцинство не доминира над мнозинство, малцинство не тормози мнозинство, мнозинство не се налага над малцинство - и всичко това изисква единствено да се разбира какъв е личният интерес в стратегически план; щото животинските популации реагират на външни дразнители, а разумните общности би трябвало да ПЛАНИРАТ И ДА ДЕЙСТВАТ по-независимо от моментните фактори)
. единственото слабо място на новия тип издателство е, че не може да претендира за монопол в някаква сфера, не може да реализира свръхпечалби, надали ще може да праща въоръжени копои да громят конкурента (освен ако самите членове на групата не се окичат с пушкала и саби… е, за да избегнат рискове, по-разумно би било да предизвикат конкурентите на групов пейнтбол-дуел… хихик… ако скадалът е избухнал между две известни издателства, може и билетчета за зрители да се пуснат…).
. Въх, ужасен недостатък!…
.
24 юни 2010
пак за Читанка.info
в отговор на:
(коментар от http://sharkannht.blogspot.com/2010/06/blog-post.html)
Вижте, акцията против Читанка беше мотивирана от:
а) щети, причинени на българската култура;
б) щети за книгоиздателите.
Нужно ли е да доказвам, че КУЛТУРАТА е тъкмо достъпността на произведенията?
Значи, става дума за щети, причинени на книгоиздатели (а това за културата е демагогия).
Да оставим настрана състоятелността на второто твърдение. Да го приемем за вярно. Но какво излиза тогава? Ами излиза, че законите, които защитават правата на издателите, всъщност вредят на културата, защото ограничават достъпа на хората до произведенията на същата тази култура.
Помислете над това.
Помислете също и си отговорете: колко плащате за въздуха, който дишате? Ето това е "безплатният ви обяд".
Друг безплатен обяд - самото ваше раждане.
Трети - слънцето, благодарение на което съществува животът на Земята.
Хубаво помислете.
Освен това, в Читанка бяха практически ВСИЧКИ мои неща. Нещо повече - последният ми роман се разпространява и в електронен вид, при поискване от "Човешката библиотека" (http://choveshkata.net/blog/). Към файла има покана: КОЙТО ПОЖЕЛАЕ, да заплати за файла. Напълно доброволно.
Близо 30% от получилите файла са го платили.
(сам съм изненадан от тази цифра)
Романът се праща даже на хора, които директно декларират, че го искат в електронен вид, но отказват да го плащат. КОето не ме притеснява - файлът иска само мъничко ток, не килограми хартия и литри мастило + работа на печатари. Не съм ощетен.
(разбира се, ако сте свикнала да мислите в рамките на меркантилното, трудно ще ми повярвате. Ваша си работа)
(когато продавах първата си книга на сергия, аз често ПРОСТО я ДАВАХ. Казвах: "Ако ви хареса, елате утре и платете. Ако не ви хареса - върнете ми я"
Всеки пети или шести след ден или два идваше и плащаше, дори ми искаще автограф; от стотина души само трима ми върнаха книгата, защото не им е харесала. Вероятно не са я харесали доста повече люде, но ги е домързяло да бият път до Орлов мост, за да го сторят)
а да, нямам проблем с очите (освен че не понасям от малък ярка светлина). Използвам разумна цветова схема, ниска яркост и умерен контраст на монитора. Често поглеждам и през прозореца, докато работя. И все още различавам в съзвездие Голяма мечка звездата Мицар.
така че, боя се, Анонимна, налага се да окачествя мнението ви като симптом на мирогледна заблуда... или като съзнателна инсинуация.
Приятна вечер.
да добавя само, че днес в сутрешния блок на Нова Телевизия представителката на асоциация "Българска книга" изтърси дълбоката мисъл, че частни лица НЯМАЛИ ПРАВО да се правят на библиотекари и да разпространяват литературни произведения. Според госпожата гражданите не бивало да проявяват друга инициатива, освен да поискат от държавата създаване на виртуални библиотечни институции...
Под тази мисъл биха се подписали видни културни и държавни дейци, каквито са били Йосиф Сталин, Бенито Мусолини и Адолф Хитлер.
впрочем, госпожата не можа да отговори на въпроса за колко от произведенията в Читанка издателите претендират, че държат авторските права.
Издателите МОЖЕХА да преговарят с Читанка. Да се разберат. Вместо това те предпочетоха да НАПАДНАТ една гражданска инициатива, да решат въпросите на конкуренцията с извънпазарни средства.
Така постъпват мафиите, така постъпват тоталитарните институции.
А че държавата е откликнала да защити корпоративни интереси - ами не се учудвайте. Държавата за това съществува - за да обслужва малцинствени интереси, които да й осигурят ПРИХОД под формата на данъци. Държавата се храни от данъци. Почти целият бюджет се формира от ДДС, социални осигуровки, акцизи и корпоративен данък.
.
24 юни 2010 14:41
Анонимен каза...
Не съм редовна посетителка на сайта читанка, защото всичките книги ги чета на хартия, какво да се прави старомодна съм. И все пак ако там е имало материали обект на авторско право това нормално ли е? Не казвам, че трябва да спират сайта по толкова скандален начин, нека просто премахнат тези неща, които са обект на copy right. Убедена съм също тала, че 50% от хората, които скачат в битка на живот и смърт да защитават въпросната читанка не са отваряли повече от 2 книги в живота си, било то и онлайн. Все пак помислете малко, че ако всички спрем да купуваме книги, накрая просто няма да има кой да ги издава за да може след това някой да ги сканира и да ги качи в читанка. Капиш? Трябва да се научим, че безплатен обяд няма. Защото ако трудовете на гневния автор на този гневен пост бяха в читанка се съмнявам, че щеше да е на фронтовата й линия. И тъй като много от вас ще ми скочат, че нямат пари за книги има едни места наречени библиотеки. Да и на мен ми е чудно, но още ги има. Отивате, правите си читателска карта и взимате всички книги, които ги има в читанка. Те се финансират(спорно, но все пак) точно от сържавата, която плюете, че е затворила читанка за да си давате парите за книги и те да си купят нов мерцедес от данъците. Тъкмо ще се поразходите до там, вярно книгата няма да изглежда толкова хай-тек на хартия и едвали ще можете да си изберете дали да я четете на times new roman или arial, но пак ще е по-полезно за очите ви от монитора. Приятен ден, пожелявам ви да четете повече книги и по-малко блогове и фейсбук. :)
(коментар от http://sharkannht.blogspot.com/2010/06/blog-post.html)
Вижте, акцията против Читанка беше мотивирана от:
а) щети, причинени на българската култура;
б) щети за книгоиздателите.
Нужно ли е да доказвам, че КУЛТУРАТА е тъкмо достъпността на произведенията?
Значи, става дума за щети, причинени на книгоиздатели (а това за културата е демагогия).
Да оставим настрана състоятелността на второто твърдение. Да го приемем за вярно. Но какво излиза тогава? Ами излиза, че законите, които защитават правата на издателите, всъщност вредят на културата, защото ограничават достъпа на хората до произведенията на същата тази култура.
Помислете над това.
Помислете също и си отговорете: колко плащате за въздуха, който дишате? Ето това е "безплатният ви обяд".
Друг безплатен обяд - самото ваше раждане.
Трети - слънцето, благодарение на което съществува животът на Земята.
Хубаво помислете.
Освен това, в Читанка бяха практически ВСИЧКИ мои неща. Нещо повече - последният ми роман се разпространява и в електронен вид, при поискване от "Човешката библиотека" (http://choveshkata.net/blog/). Към файла има покана: КОЙТО ПОЖЕЛАЕ, да заплати за файла. Напълно доброволно.
Близо 30% от получилите файла са го платили.
(сам съм изненадан от тази цифра)
Романът се праща даже на хора, които директно декларират, че го искат в електронен вид, но отказват да го плащат. КОето не ме притеснява - файлът иска само мъничко ток, не килограми хартия и литри мастило + работа на печатари. Не съм ощетен.
(разбира се, ако сте свикнала да мислите в рамките на меркантилното, трудно ще ми повярвате. Ваша си работа)
(когато продавах първата си книга на сергия, аз често ПРОСТО я ДАВАХ. Казвах: "Ако ви хареса, елате утре и платете. Ако не ви хареса - върнете ми я"
Всеки пети или шести след ден или два идваше и плащаше, дори ми искаще автограф; от стотина души само трима ми върнаха книгата, защото не им е харесала. Вероятно не са я харесали доста повече люде, но ги е домързяло да бият път до Орлов мост, за да го сторят)
а да, нямам проблем с очите (освен че не понасям от малък ярка светлина). Използвам разумна цветова схема, ниска яркост и умерен контраст на монитора. Често поглеждам и през прозореца, докато работя. И все още различавам в съзвездие Голяма мечка звездата Мицар.
така че, боя се, Анонимна, налага се да окачествя мнението ви като симптом на мирогледна заблуда... или като съзнателна инсинуация.
Приятна вечер.
да добавя само, че днес в сутрешния блок на Нова Телевизия представителката на асоциация "Българска книга" изтърси дълбоката мисъл, че частни лица НЯМАЛИ ПРАВО да се правят на библиотекари и да разпространяват литературни произведения. Според госпожата гражданите не бивало да проявяват друга инициатива, освен да поискат от държавата създаване на виртуални библиотечни институции...
Под тази мисъл биха се подписали видни културни и държавни дейци, каквито са били Йосиф Сталин, Бенито Мусолини и Адолф Хитлер.
впрочем, госпожата не можа да отговори на въпроса за колко от произведенията в Читанка издателите претендират, че държат авторските права.
Издателите МОЖЕХА да преговарят с Читанка. Да се разберат. Вместо това те предпочетоха да НАПАДНАТ една гражданска инициатива, да решат въпросите на конкуренцията с извънпазарни средства.
Така постъпват мафиите, така постъпват тоталитарните институции.
А че държавата е откликнала да защити корпоративни интереси - ами не се учудвайте. Държавата за това съществува - за да обслужва малцинствени интереси, които да й осигурят ПРИХОД под формата на данъци. Държавата се храни от данъци. Почти целият бюджет се формира от ДДС, социални осигуровки, акцизи и корпоративен данък.
.
22 юни 2010
"престъпната" Читанка
Антимафиоти затвориха виртуална библиотека
...
Операцията на сектор “Компютърни престъпления и интелектуална собственост” в ГДБО е проведена под ръководството на прокуратурата. Тя е реализирана след разследване по сигнали на ощетени - Асоциацията “Българска книга”, Съюзът на преводачите в България и редица издателски къщи. В хода му е установена шестчленна престъпна група, която действала при строго изградена йерархия и функции от различни градове в България.
...
Всеки месец престъпната група добавяла над 600 нови заглавия на книги от български и чуждестранни автори, речници, учебници и др. По данни на спецполицаите чрез нелегалния сайт, който е действал повече от 2 години, са нанесени щети на българската култура и книгоиздателска дейност за милиони левове.
Това е поредната успешна операция на ГДБОП в изпълнение на Стратегията на МВР и плана за действие, приет от Съвета за защита на интелектуалната собственост към министъра на културата, за ограничаване на интелектуалното пиратство, се казва още в съобщението.
Източник: http://dnes.dir.bg/news/knigi-internet-gdbop-sit%D0%B5-antimafioti-6608637&fp=1
така... дойдоха ми на ум купища шопски попържни и проклетии по адрес на "антимафиотите" (голеееми герои) и доносниците (асоциацията “Българска книга”, Съюза на преводачите и особено редицата издателски къщи), но ще се въздържа. Гневът ми вече избликна тук.
и само ще добавя с печатни букви:
ЕДНА КУЛТУРА Е ОЩЕТЕНА САМО КОГАТО ПРОИЗВЕДЕНИЯТА Й НЕ СА СВОБОДНО И НЕОГРАНИЧЕНО ДОСТЪПНИ ЗА ВСЕКИ ЖЕЛАЕЩ.
Ако някой е ощетил културата, то това е държавата (министерството на Рашидов) и въоръжените й измекяри (МВР) - тъкмо ТЕЗИ отрепки ЗАТВАРЯТ достъпа на хората до литературните творби.
Истинският писък тук е по повод на "милионите левове", от които ламята-държава няма да си вземе данък. Дреме й на тая ламя за културата като такава.
Много показателно. Иво Инджев буквално вчера писа за намеренията на правителството да обяви блогосферата и социалните мрежи за медии, за да ги РЕГУЛИРА и САНКЦИОНИРА когато на властта й скимне да го стори.
Колко гладко и приятно милата ни демокрация се хлъзва към фашистки тип държавност.
Да ни е честито.
ето тук БЕШЕ прекрасната виртуална библиотека "Читанка": http://chitanka.info
запомнете я.
Запомнете и кой ви лиши от нея.
.
01 април 2010
Мисли от една книга
В своята “В защита на поезията” английският поет романтик Пърси Биши Шели твърди, че е една от свещените задачи на човека на изкуството е да “поглъща новите знания от науките и да ги усвоява за нуждите на човека, да ги оцветява с човешки страсти, да ги превръща в плътта и кръвта на човешката природа”.
Не са много поетите романтици, които са се втурнали да приемат предизвикателството на Шели и това може би донякъде обяснява сегашното печално състояние на нашата нация и нашата планета. Ако ние разполагахме с Байрон, Кийтс, Шели и техните френски, италиански и урду еквиваленти, които да тълкуват науката, научната грамотност на широката публика би била далеч по-висока от днешната. ...
Хората, които измерват научната грамотност, ни уверяват, че само един от трима души може да дефинира какво е молекула или да назове името на някой жив учен. ...
...
Но сериозно казано, тревогата за научната неграмотност е оправдана между другото и заради все по-засилващата се връзка между науката, техниката и общественото благоденствие. Освен това е много жалко да се изтърве този възглед за света, който се опитах да представя в тази книга. Макар и да е все още непълен, той се отличава с величественост, красота и очертаваща се простота. Както се изрази Яков Броновски:
“...Красотата, по думите на Коулридж, е единство в многообразието. Науката не е нищо друго освен търсене на единството в потресаващото разнообразие на природата – или по-точно в многообразието на нашия опит”.
цитат от девета глава на книгата “Частицата Бог” на физика и нобелов лауреат Леон Ледерман, издадена през 1993 (българското издание е от 1997 г. с преводач Кънчо Кожухаров)
.
Не са много поетите романтици, които са се втурнали да приемат предизвикателството на Шели и това може би донякъде обяснява сегашното печално състояние на нашата нация и нашата планета. Ако ние разполагахме с Байрон, Кийтс, Шели и техните френски, италиански и урду еквиваленти, които да тълкуват науката, научната грамотност на широката публика би била далеч по-висока от днешната. ...
Хората, които измерват научната грамотност, ни уверяват, че само един от трима души може да дефинира какво е молекула или да назове името на някой жив учен. ...
...
Но сериозно казано, тревогата за научната неграмотност е оправдана между другото и заради все по-засилващата се връзка между науката, техниката и общественото благоденствие. Освен това е много жалко да се изтърве този възглед за света, който се опитах да представя в тази книга. Макар и да е все още непълен, той се отличава с величественост, красота и очертаваща се простота. Както се изрази Яков Броновски:
“...Красотата, по думите на Коулридж, е единство в многообразието. Науката не е нищо друго освен търсене на единството в потресаващото разнообразие на природата – или по-точно в многообразието на нашия опит”.
цитат от девета глава на книгата “Частицата Бог” на физика и нобелов лауреат Леон Ледерман, издадена през 1993 (българското издание е от 1997 г. с преводач Кънчо Кожухаров)
.
09 март 2010
Такса електромер?!
Имаш електромер, плащаш такса
Дарина Черкезова
09.03.2010 16:50
Предложението на EVN е за 15 лв. годишна цена за мощност, като тя следва да се заплаща за потребление до 15 киловата.
Дори и да не сте потребявали ток през последния месец, да плащате специална такса за поддръжката на електроразпределителната мрежа или т.нар. цена за мощност на доставчика на електричество. Това предложение на енергийното дружество EVN се обсъжда в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и в петък ще бъде дискутирано с представителите и на трите електроразпределителни компании у нас. Към момента предложението на EVN е за 15 лв. годишна цена за мощност, като тя следва да се заплаща за потребление до 15 киловата.
Собствениците на вили например не винаги имат месечни сметки за ток, но все пак са свързани към мрежата, а за поддръжката й енергийната компания прави разходи. Затова те трябва да платят поне цена мощност, е доводът на EVN. В момента с нулева консумация на енергия са около 20% от всички потребители, отчитат от ДКЕВР. Ако те започнат да плащат цена мощност, може да се намали размера на таксата, която ще се дължи от потребителите със средна консумация на електроенергия, т.е. сметката им за ток да стане по-малка. Няма да бъдат ощетени хората с ниска консумация или които пестят енергия, тъй като ще бъде въведена скала за плащането на таксата според консумацията, казват от ДКЕВР.
Току-що по Нова ТВ от ДКЕВР потвърдиха, че ще подкрепят искането на електроразпределителните дружества.
ето и от "Дарик Ньюз"
Постоянна такса „Мощност" да плащат всички абонати на ток още от 1 юли. Това обсъждат в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, съобщи председателят й Агнел Семерджиев. Въвеждането на таксата засега е по предложение само на едно от електроразпределителните дружества - EVN, което доставя ток за Пловдив и Югоизточна България. До няколко дни идеята ще се обсъди и с другите две енергийни компании - ЧЕЗ и Е.ОN. Междувременно Ангел Семерджиев потвърди прогнозите си за скок в цената на топлоенергията от април. По думите му обаче повишението няма да е драстично.
Идеята за постоянна такса за абонатите на ток досега беше позната като „такса електромер". Ангел Семерджиев и колегите му от енергийния регулатор обаче настояват тя да се нарича „цена за мощност". Семерджиев обясни, че ако бъде въведено, изискването ще важи за всички абонати в страната. „Не е такса „електромер". Въведена е цена за достъп вече и тя работи, но тази цена за достъп ще я разпределим като цена за мощност и останалата за достъп", обясни шефът на регулатора.
Предложението на ЕVN е за месечна такса от 1,80 лв., а според Семерджиев - обсъжданият размер е около 15 лева на година. Мотивите на енергото да поиска такава постоянна такса са свързани с разходите за поддържане на мрежата, включително и за абонатите с нулево потребление през цялата година. „Разходите ти да бъдеш в мрежата и да можеш да си включиш лампата един път в годината вече са направени, жилища, които в момента не се обитаеми например, но са присъединени към мрежата, а такива в България има. Не само вили, има и апартаменти, които не се обитават, но те са с партиди и всички разходи за тях вече са направени", обясни Семерджиев.
Около 20 процента към момента са електромерите с нулево потребление, съобщиха от комисията. Обсъжда се потребителите с инсталирана мощност до 15 киловата да плащат фиксирана такса мощност, например по 1,80 лв. месечно, а за останалите сумата да бъде по-висока.
(запомнете хубаво името, което съм подчертал в текста. Да знаете кого да псувате. Впрочем - избирали ли сте този господин за чорбаджия на вашите разходи за ток? НЕ? Бре, че нали имало демокрация, ъ?)
Ха честито.
За да бъдем последователни, трябва да приемем и такса "пазаруване" - нали и магазините поддържат някаква инфраструктура, независимо дали пазаруваме там или не (но евентуално бихме могли).
Или такса "ДДС" - да ни вземат този данък независимо дали сме купили нещо, та нали и държавата поддържа цяла армия чиновници, към които ЕВЕНТУАЛНО може да се обърнем за някой документ (дето звучи гордо).
Ще се изразя възпитано, понеже ме е срам да пиша вулгарни думички: АБЕ, ХОРА! Опитват се да ви наебат в гъза, без да ви свалят гащите даже!
Е, това беше МАКСИМАЛНО възпитаното в случая.
Я да видим дали някой ще се сети да протестира или тихичко и кротичко ще го поемем до сливиците...
И само една последна вметка: нали се сещате, че И ДЪРЖАВАТА има келепир от това? Повече приходи за доставчиците - повече приходи в държавната хазна.
Само не се поддавайте на неизбежното изпускане на парата, като ви накарат да мразите циганите, че не си плащали тока. По-добре вземайте пример от тях.
.
10 февруари 2010
Изберете своята позиция!
допълнителни въпроси:
1. Кой трябва да контролира корпорациите:
а) никой;
б) държавата;
в) защо трябва да има корпорации?
2. Има ли еволюцията смисъл?
а) всичко в природата има смисъл;
б) еволюцията просто се случва, без план и цел;
в) да, да породи човека!
3. Прогресът на обществото преди всичко е:
а) развитие на техниката;
б) развитие на "духовното";
в) нито първото, нито второто;
г) и първото, и второто;
д) социална самоорганизация;
е) що е "прогрес"?
(тук може да изберете повече от един варианта)
4. Важното в икономиката е:
а) печалбата;
б) конкуренцията;
в) задоволяването на потребностите от стоки и услуги;
г) първото и третото;
д) първото и второто;
е) второто и третото.
5. Науката търси отговор на въпроса:
а) "защо, с каква цел?"
б) "как, по каква причина?"
в) каквото и да търси, не науката е тази, която дава верните отговори!
г) първото всъщност е религия...
и за капак:
А. ГМО имат алтернатива - естественото традиционно земеделие (да / не)
Б. ГМО и цялата парадигма на агродейностите има алтернатива (убеден съм / не вярвам)
В. ГМО ще реши повече проблеми, отколкото ще породи (я стига! / точно така!)
ОТГОВОРИ на ТЕСТА:
вижте си отговорите и намерете противоречия в тях.
*Ако няма такива (тоест ако не намирате противоречия, въпреки мнението на другите) - трудно можете да бъдете разубеден, има ли смисъл да дискутираме по тази тема?
*Ако има такива - оправете кашата в главата си.
*Ако подозирате, че може и да има - това е добър резултат. Самокритичността рано или късно ще ви изведе от лабиринта на Минотавъра (и той ГМО, горкият...), пардон, от лабиринта на заблудите.
Но ще попаднете в нов.
Такива са рисковете на живота, уви.
!
06 февруари 2010
приложение "Самоотбрана" към модела "Гражданска Алтернатива на държавата"
пояснения:
един от ситуационните лидери във всяка община е командир на териториалното опълчение. Практически всички граждани на общината участват в Опълчението според способностите си. Ядрото е "боен отряд" (чета), който се обучава за водене на партизанска война срещу евентуален външен агресор.
Общинските синдикални звена съдействат за изграждане на партизанска отбранителна инфраструктура и произвеждат необходимото въоръжение и екипировка.
Отделните чети провеждат учения в съседни и по-отдалечени общини, имитирайки нападатели, при което се създават лични връзки и се осъществява опознаване на терена, за да може да се помага при нужда.
Общото ръководство е мрежово, на база общински щабове. При нужда от бърза реакция върховното командване се поема от един от щабовете, избран предварително за "челен" от местите командири с одобрението на редовите четници (по същия начин всички щабове се подреждат в "рангов списък", което периодично се актуализира). Ако "челният" щаб не е в състояние да функционира, координацията и командването се поема от следващия в списъка щаб.
Действията на щабовете са в съответствие с приетата всенародно Национална отбранителна доктрина.
мобилизационното стрелково оръжие се съхранява у дома (или в общински трезор; тежкото въоръжение като оръдия, танкове, самолети, ракети - в синдикален трезор, при производителя, който също така осигурява екипи и екипажи за тежкото въоръжение), запечатано с алармен чип, така че всяко вадене на пушките да става известно на командирите на бойния отряд от териториалното опълчение.
Личното оръжие: препоръчва се обявяването му в личния блог (отначало приложение, а после и заместител на личните документи; информацията в него се публикува от собственика и в обем, който той сметне за необходим с малки изключения, уговорени в общинското съглашение (Правилника на общината));
оръжието има вградени микрочипове:
-- за позициониране (при война може да се изключват),
-- за регистър ("черна кутия", кога е употребявано, разглобявано, кой го е пипал + сигнализация за стрелба),
-- за идентификация;
също така върху оръжието са гравирани:
* номер и идентификатор на производителя (при злополука по технически причини да е ясно кой е отговорен);
* идентификатор на вносителя (ако има такъв);
* идентификатор на продавача (при престъпление да се знае кой е дал оръжието на извършителя);
* идентификатор на собственика (чиповете са настроени към биоелектрическите данни на титуляра; сигнализират при употреба от друг човек)
оръжие без чипове и идентификатори се признава за незаконно и води до наказание;
оръжие с умишлено повредени чипове и заличени номера и идентификатори се смята за оръжие на престъпление и е основание докосвалият го човек да бъде наказан;
кражба на оръжие се смята за подготовка за извършване на предумишлено убийство.
не се препоръчва да се предоставя оръжие на:
--- малолетни; (необходимо е уточнение на понятието "малолетен", "непълнолетен", желателно да не е привързано към общо определена възраст, а към индивидуалните душевни качества и ниво на умствено развитие)
--- осъждани за насилие;
--- психически болни;
--- избухливи, безотговорни, склонни към насилие хора;
--- анонимни лица.
При извършване на престъпление от посочените категории, този, който е предоставил оръжието, се смята за съучастник.
Препоръчва се стрелбата да става на определени места (засича се с позициониращия чип), при самоотбрана, при мобилизационни и други извънредни мероприятия според Правилника на дадена община.
Когато подобен режим на притежание, носене и употреба на оръжие породи съответната културна традиция в обществото, твърдите правила и повечето ограничения ще отпадат.
04 февруари 2010
разширена схема "Енергетика" към статията "Гражданска Алтернатива на държавата"
показан е начинът на акумулиране на електроенергията, произведена от атомните миниреактори и "домашните електроцентрали":
--- захранване на компресори за сгъстен въздух, който:
а) задвижва въздушен турбогенератор;
б) задвижва бутален двигател на превозно средство (за повишаване на пробега и мощността има инжектор на метанол-етанолова смес, която се получава при ферментация на растителни отпадъци).
--- електролиза на вода, при което се отделя кислород и водород, като последният отива:
а) в термогенератор за получаване на ток;
б) в резервоар на превозно средство (в резервоара се съхранява под формата на метален хидрид, ако е електромобил с термогенератор (горивна клетка)).
29 януари 2010
пояснителни схеми към "ГРАЖДАНСКА АЛТЕРНАТИВА на държавата"
представям илюстрация на разпределената енергийна мрежа, базирана върху атомни миниреактори и "домашни електроцентрали" (основно ветрогенератори и фотоволтаични слънчеви батерии; именно тях, съчетани с термоелектрични панели и слънчеви бойлери, съм маркирал със звездообразния символ).
схематично пояснение към структурата на Федерацията, която би могла да замести държавата според логиката на реформистите.
Пълното отхвърляне на държавността не се различава силно от тази схема. Един от вариантите за безвластно общество много прилича на представеното, само че вместо длъжностни лица общините и гражданските организации (ГО) излъчват по места ситуационни лидери, а съдебната институция изцяло е заместена от свободен арбитраж. Освен това, в анархообществото по-важна роля играят професионални и потребителски сдружения (синдикати, кооперации).
Картинката иска да покаже, че между либертарните модели и анархизма няма ясна граница, що се отнася до визията за бъдещото устройство на обществото.
Привидно проста, тази структура поражда голямо разнообразие от преки връзки и взаимодействия, форми и начини на асоцииране на гражданите, както и простор за индивидуална дейност.
Не е отразена подробно Мрежата за противодействие (самоотбрана).
Това ще стане в следващи публикации и/или в отговор на конкретни въпроси по този проект.
помощна илюстрация към статията за БЧП.
здравеопазване и образование.
Подробности - тук.
илюстрация към скицираното в отговора относно модела на земеползване.
отделно ще публикувам резюме-концепция за реда на Земеползването, както и за инженерно-научната дисциплина БИОНИКА (строго погледнато, позволявам си да разширявам този термин, така че той да означава копиране на природни системи не само на макро, но и на микро (клетъчо), и на нано (молекулна биохимия и биофизика) нива.
Моля, задавайте въпроси с конкретни примерни ситуации, така че да тестваме проекта поне на теория.
.
28 януари 2010
отговор на въпрос по предишната публикация
Първо, благодаря за добрите отзиви.
по зададения въпрос:
всъщност, естествено е хората (тъкмо поради навика, сам по себе си консервативно явление) да не избират първия срещнат, а да търсят специалист. Обаче - доказал се с дела специалист, без значение дали има диплома или не.
Всъщност, и сега в интернет-пространството съществуват форуми и клубове на специалисти (дипломирани и самоуки, ентузиасти и критици). Нивото на редица от тях никак не е за подценяване.
И всеки лаик в дадена област се обръща към тези виртуални общности за съвет. Практика, която трябва да се поощрява.
ВПРОЧЕМ, не съм отразил два важни момента, които ще напиша в продължение към публикацията. Те са:
1) финанси (предлагам модела Безпроцентни Частни Пари, който се намира в другия ми блог, посветен на анархообществото - линк в края на самата публикация; този начин на размяна ще е удобен за типа автономно производство и ще отмира с напредването и подобряването на технологията за обемно принтиране. На практика БЧП е именно програма за плавна ликвидация на парично-стоковите отношения. Схемата БЧП не предполага съществуването на банки и централен бюджет, с което подрива най-важния монопол и смисъла на държавни институции, давайки предимство на граждански инициативи, при това не само в стопанската сфера);
2) земеползване (и миграция).
Тук имам предвид, че всяка община има фонд от селскостопанска земя и жилищни терени. Те са разделени на парцели, които сам човек с подходяща техника може да обработи (респективно, да построи къща и да живее в нея със семейството си; или да се засели във вече построена, която не се ползва). Всеки пожелал да се засели, автоматично получава жилищен терен или къща с двор, както и земя за обработване. Условията са три:
а) да води агротехнически дневник на земята си;
б) да не използва наемен труд (има си коопериране за това), но земята му да не пустее (освен при агротехнологични експерименти за прибиране на реколта без традиционното третиране);
в) да няма възражения от страна на гражданите на общината, че се е заселил. Възражения може да възникнат относно спазването на правилника за използването на земята, както и заради личните качества на новопристигналия (например, че е скандалджия, че е прогонен заради криминални прояви от друга община). Разглеждането на спора става в местния съд, но предвиждам и съвсем неформален арбитраж, при който спорещите страни избират съвместно трети човек (или група) да ги разсъди. Арбитражът не подлежи на обжалване, изпълнението на решенията му е задължително (защото е част от свободния договор за свикване на арбитража). А пък "официалният" съд има три инстанции - община, област, федерален координатор.
По принцип аргументи, базирани върху етнос, вяра, сексуална ориентация и други лични обстоятелства, не се приемат за основателни.
По същия начин не е защитена онази частна собственост, която използва наемен труд. Един единоличник винаги може да се кооперира или да сключва договор за извършване на услуга със сезонен работник или група работници, но не според формата "работодател - служител", а като "клиент - изпълнител".
Впрочем, тези отношения също ще отмират при подобряването на технологията за обемно принтиране.
По отношение на синдикатите (екстериториалните формации) положението е подобно: общината решава дали да допусне даден синдикат да построи на нейна територия предприятие или инфраструктурен обект, според офертата на синдиката.
Предполагам, че ще възникнат и синдикати-общини (особено в градовете).
Подчертавам - общините се занимават само с въпросите на съвместното съжителство и ползването на земи и терени.
Икономиката се ръководи от федерации на синдикати, производствени и потребителски кооперации, както и от пазар на единоличници и синдикални/кооперативни звена. Търканията се изглаждат в съда или чрез арбитраж въз основа на сключените преки свободни договори.
По този начин по-консервативните и саможиви общности сами ще си патят от отказа да се включат в регионални проекти, а по-раздвижените общини ще си правят сметка за рисковете, които поемат.
Принципите на заявяване на мнение (възражение, предложение, проект, изменение на местния Правилник и Общофедералния договор) са лесни:
- даден въпрос се решава от онези, които са заинтересовани или непосредствено засегнати;
- няма пострадали - няма нарушение (и всеки прави каквото намери за добре, стига да не нарушава свободата на другите или не създава непосредствени предпоставки за щети);
- чупи - купи (или поправи);
- на действието се отвръща с противодействие.
(уместно е да добавя, че притежаването, носенето и употреба на оръжие от гражданите е важен елемент от цялата схема. Тук очаквам въпроси)
Отговорността е строго лична, груповата принадлежност нито е плюс, нито минус.
Препирните между различни групи пак могат да се решават под формата на арбитраж, като арбитрите могат да бъдат синдикати на специалисти или научни звена.
Това ще е по-особен арбитраж, който има за задача да УСТАНОВИ ФАКТИ, да очертае точно и ясно точките на съгласие и точките на несъгласие.
В повечето случаи това е достатъчно, за да се набележи път за компромис или да се отхвърли единият (че и двата) проекта.
Ако пък се установи, че и двата проекта са адекватни и перспективни, инициаторите им само трябва да се договорят как да не си пречат, реализирайки своите идеи. Нека се конкурират на практика. Може да се окаже, че не си противоречат, а се допълват и предоставят на хората възможност за избор към коя практика да се присъединят.
Отвореният код на всякакви технически и социални разработки пък ще осигурява сътрудничество в конкуренцията, конкуренция в сътрудничеството и най-важното - разнообразие, т.е. - свобода.
схемата в развитие е насочена към изчистване на социалните взаимодействия от принуда, от привилегии, залага се на свободния избор и доброволното асоцииране.
в публикацията-продължение ще има и пояснителни схеми.
Засега трупайте въпроси, ще ги имам предвид.
(причината за публикацията е един спор в форума на клуб "Ефремов" относно моделите на развитие на страната. Опонентът ми предлага фашистка държава като цяр за проблемите, аз пък предлагам анархообщество. Гореописаното не е точно анархообщество, това е пределът за реформиране на една държава. Реформаторите ги разглеждам като "втори фронт". Основното направление е ПАО (виж другия блог), но социалният прогрес трябва да става доброволно и според нивото на себеосъзнаване на населението. Сама по себе си гражданската инициатива е школа-практикум за упражняване на личната свобода (с присъщите й отговорности към околните), а именно в това упражняване се състои същината на анархизма. Човек става безвластник когато дозрее. Но без практика узряването не може да се случи. Само тиквите, доматите и други зарзавати зреят, без да правят нищо.
по зададения въпрос:
всъщност, естествено е хората (тъкмо поради навика, сам по себе си консервативно явление) да не избират първия срещнат, а да търсят специалист. Обаче - доказал се с дела специалист, без значение дали има диплома или не.
Всъщност, и сега в интернет-пространството съществуват форуми и клубове на специалисти (дипломирани и самоуки, ентузиасти и критици). Нивото на редица от тях никак не е за подценяване.
И всеки лаик в дадена област се обръща към тези виртуални общности за съвет. Практика, която трябва да се поощрява.
ВПРОЧЕМ, не съм отразил два важни момента, които ще напиша в продължение към публикацията. Те са:
1) финанси (предлагам модела Безпроцентни Частни Пари, който се намира в другия ми блог, посветен на анархообществото - линк в края на самата публикация; този начин на размяна ще е удобен за типа автономно производство и ще отмира с напредването и подобряването на технологията за обемно принтиране. На практика БЧП е именно програма за плавна ликвидация на парично-стоковите отношения. Схемата БЧП не предполага съществуването на банки и централен бюджет, с което подрива най-важния монопол и смисъла на държавни институции, давайки предимство на граждански инициативи, при това не само в стопанската сфера);
2) земеползване (и миграция).
Тук имам предвид, че всяка община има фонд от селскостопанска земя и жилищни терени. Те са разделени на парцели, които сам човек с подходяща техника може да обработи (респективно, да построи къща и да живее в нея със семейството си; или да се засели във вече построена, която не се ползва). Всеки пожелал да се засели, автоматично получава жилищен терен или къща с двор, както и земя за обработване. Условията са три:
а) да води агротехнически дневник на земята си;
б) да не използва наемен труд (има си коопериране за това), но земята му да не пустее (освен при агротехнологични експерименти за прибиране на реколта без традиционното третиране);
в) да няма възражения от страна на гражданите на общината, че се е заселил. Възражения може да възникнат относно спазването на правилника за използването на земята, както и заради личните качества на новопристигналия (например, че е скандалджия, че е прогонен заради криминални прояви от друга община). Разглеждането на спора става в местния съд, но предвиждам и съвсем неформален арбитраж, при който спорещите страни избират съвместно трети човек (или група) да ги разсъди. Арбитражът не подлежи на обжалване, изпълнението на решенията му е задължително (защото е част от свободния договор за свикване на арбитража). А пък "официалният" съд има три инстанции - община, област, федерален координатор.
По принцип аргументи, базирани върху етнос, вяра, сексуална ориентация и други лични обстоятелства, не се приемат за основателни.
По същия начин не е защитена онази частна собственост, която използва наемен труд. Един единоличник винаги може да се кооперира или да сключва договор за извършване на услуга със сезонен работник или група работници, но не според формата "работодател - служител", а като "клиент - изпълнител".
Впрочем, тези отношения също ще отмират при подобряването на технологията за обемно принтиране.
По отношение на синдикатите (екстериториалните формации) положението е подобно: общината решава дали да допусне даден синдикат да построи на нейна територия предприятие или инфраструктурен обект, според офертата на синдиката.
Предполагам, че ще възникнат и синдикати-общини (особено в градовете).
Подчертавам - общините се занимават само с въпросите на съвместното съжителство и ползването на земи и терени.
Икономиката се ръководи от федерации на синдикати, производствени и потребителски кооперации, както и от пазар на единоличници и синдикални/кооперативни звена. Търканията се изглаждат в съда или чрез арбитраж въз основа на сключените преки свободни договори.
По този начин по-консервативните и саможиви общности сами ще си патят от отказа да се включат в регионални проекти, а по-раздвижените общини ще си правят сметка за рисковете, които поемат.
Принципите на заявяване на мнение (възражение, предложение, проект, изменение на местния Правилник и Общофедералния договор) са лесни:
- даден въпрос се решава от онези, които са заинтересовани или непосредствено засегнати;
- няма пострадали - няма нарушение (и всеки прави каквото намери за добре, стига да не нарушава свободата на другите или не създава непосредствени предпоставки за щети);
- чупи - купи (или поправи);
- на действието се отвръща с противодействие.
(уместно е да добавя, че притежаването, носенето и употреба на оръжие от гражданите е важен елемент от цялата схема. Тук очаквам въпроси)
Отговорността е строго лична, груповата принадлежност нито е плюс, нито минус.
Препирните между различни групи пак могат да се решават под формата на арбитраж, като арбитрите могат да бъдат синдикати на специалисти или научни звена.
Това ще е по-особен арбитраж, който има за задача да УСТАНОВИ ФАКТИ, да очертае точно и ясно точките на съгласие и точките на несъгласие.
В повечето случаи това е достатъчно, за да се набележи път за компромис или да се отхвърли единият (че и двата) проекта.
Ако пък се установи, че и двата проекта са адекватни и перспективни, инициаторите им само трябва да се договорят как да не си пречат, реализирайки своите идеи. Нека се конкурират на практика. Може да се окаже, че не си противоречат, а се допълват и предоставят на хората възможност за избор към коя практика да се присъединят.
Отвореният код на всякакви технически и социални разработки пък ще осигурява сътрудничество в конкуренцията, конкуренция в сътрудничеството и най-важното - разнообразие, т.е. - свобода.
схемата в развитие е насочена към изчистване на социалните взаимодействия от принуда, от привилегии, залага се на свободния избор и доброволното асоцииране.
в публикацията-продължение ще има и пояснителни схеми.
Засега трупайте въпроси, ще ги имам предвид.
(причината за публикацията е един спор в форума на клуб "Ефремов" относно моделите на развитие на страната. Опонентът ми предлага фашистка държава като цяр за проблемите, аз пък предлагам анархообщество. Гореописаното не е точно анархообщество, това е пределът за реформиране на една държава. Реформаторите ги разглеждам като "втори фронт". Основното направление е ПАО (виж другия блог), но социалният прогрес трябва да става доброволно и според нивото на себеосъзнаване на населението. Сама по себе си гражданската инициатива е школа-практикум за упражняване на личната свобода (с присъщите й отговорности към околните), а именно в това упражняване се състои същината на анархизма. Човек става безвластник когато дозрее. Но без практика узряването не може да се случи. Само тиквите, доматите и други зарзавати зреят, без да правят нищо.
27 януари 2010
ГРАЖДАНСКА АЛТЕРНАТИВА на държавата
предварително пояснявам: тук ще изложа модел, който лично за мен има смисъл само в качеството му на преходна форма към по-нататъшно развитие.
* ЕНЕРГЕТИКА
--- ядрени миниреактори от типа на "Тошиба 4S" или "Хиперион" могат да осигурят на всяка община достатъчно енергия за осветление, отопление, производство и рециклиране на отпадъци.
Общинските атомни миниреактори следва да се съединяват в обща равноправна енергийна мрежа с възможност за самоизключване от нея, ако така решат жителите на общината.
Радиактивните отпадъци могат да се рециклират до безопасни изотопи в уредби от типа на "хибриден (синтез-делене) реактор" - но това е само перспектива, понеже за срок от 25-30 години миниреакторите не произвеждат "шлака", пък и компаниите-производители, според условията на офертите им, сами поемат грижата по въпроса.
Миниреакторите не са предназначени да се ползват "до века". Те само ще дадат енергийната база за създаване на ефективни уредби (апарати) за изкуствена фотосинтеза (АИФ). След появата и масовизирането на АИФ атомните миниреактори остават за ползване там, където е нужна повече концентрирана енергия (определени производства, космонавтика), или където АИФ нямат достатъчно слънчева светлина за нормално функциониране (в Антарктида например).
--- вертикални ветрогенератори с хеликоидни перки, слънчеви, водни, вълнови, геотермални, газогенераторни и други установки, както и различни комбинации на конгрегати от тях; това е "домашната енергетика" на отделен блок, кооперация, къща, хижа, ферма, малко предприятие. Тези конгрегати също се свързват в мрежа с възможност за самоизключване от нея според моментната консумация - на преки договорни начала между участниците в такива мрежи за енергосподеляне.
Конструирането на все по-икономични битови и домакински прибори и уреди, осветителни тела (на база светодиоди, а по-късно - биолуминесценция), отоплителни батерии и производствени апарати ще позволи отделните домакинства и производители да се задоволяват все повече от собствените си енергийни ПРИРОДНО ВЪЗОБНОВЯЕМИ източници.
--- (перспектива) вече писах за нея - АИФ. Изкуствената фотосинтеза може да дава:
- ток;
- кислород;
- синтезирани полимери със зададени качества (в това число и хранителна биомаса).
Последното може да се използва като основен консуматив за 3D-принтерите.
АИФ са в състояние да бъдат захранващи модули на най-различни машини и уреди - от лампи и компютри, до обемни принтери.
* СУРОВИНИ
Растителният свят използва общодостъпни суровини: въглероден двуокис, азот (чрез азотфиксиращите почвени бактерии), вода и накои микроелементи (магнезий, фосфор, сяра и др.) - няма причина и човешката техника да положи усилия за използването на същите, и то поначин, по който го правят живите организми - при меки условия (налягане, температура) и на молекулно или поне микро ниво.
Този подход се нарича БИОНИКА.
Естествено, това води до смяна на масово използваните досега материали, намаляване на значението на металите. Но има организми, които изграждат извънредно яки силикатни черупки, има бактерии, които извличат и натрупват метали от околната среда.
Освен това, алумосиликтните и силициево-въглеродните полимери притежават всички необходими заместващи качества и характеристики, така че металите няма силно да липсват на човечеството. Още повече, че не става дума за пълен отказ от употребата им.
Тъй като бионичните машини главно синтезират, значи на тяхната база може да се реализира по-простия процес - разграждане на вредни отпадни съединения, т.е. едно ефективно РЕЦИКЛИРАНЕ, а следователно и възпроизводство на ресурсите.
* ТРАНСПОРТ
Излишното електричество може да се "складира" - в оловни или други (в това число и органични) акумулаторни батерии с определен КПД. Но, с известна загуба и при по-малко КПД, е възможна реализацията на запасяване с енергия под формата на сгъстен въздух. Към всеки енергиен конгрегат, генератор, реактор ще има възможност (по избор) за включване на общи и частни компресори, които пълнят бутилки под налягане. При безветрие (плътна облачност) и други затруднения, сгъстенят въздух върти турбини и дава ток (напомням, КПД тук е ниско, но приемливо).
Вече е разработен пневмомобил, дори е започнато неговото производство.
Селскостопански отпадъци, поставяни в ферментационни апарати, ще дават алкохол, който, инжектиран в двигателя на пневмомобила, увеличава мощността и пробега на превозното средство.
Голяма част от въздушните превози могат да се осъществят с цепелини, а предвид променената парадигма на производството, обемът от превози на материали и стоки рязко ще намалее.
* ПРОИЗВОДСТВО
То може (и трябва) да се индивидуализира и автономизира на базата на обемните принтери, способни да се самовъзпроизвеждат, да работят с пясък и метал освен полимери (а значи ще създават керамични и метални изделия), както и да печатат с висока резолюция биологични обекти - персонални медикаменти, трансплантанти, храна (т.нар. "биопринтери").
Възпроизвеждането на принтера става като той печата пълен комплект резервни части за себе си, включително и електрониката. Този процес може да е автоматичен - точно копиране, а може и да е под контрол на оператора (потребителя), който ще внася промени в дизайна и отделните възли, сиреч ще усъвършенства наличната машина.
Естествено, това изисква технологиите и конструкторските разработки да бъдат с отворен код.
Обемните принтери са сравнително компактни машини, няма особен смисъл от създаването на гиганти, след като една кооперация между достатъчен брой собственици (потребители) на такива принтери може да произведе практически всякакво сложно изделие с неограничени габарити и най-разнообразно предназначение.
Такава схема позволява, дори инициира, грижа за околната среда.
ОБЩЕСТВО:
А. Териториални формации.
Това са общините, които вземат всички важни решения, участвайки в общински интернет-форум непосредствено, или възлагайки пълномощия на свои групови представители.
Населението на общините пряко избира с безсрочен мандат кмет (обществен координатор), шериф и съдия. Безсрочен мандат означава, че всеки момент избирателите могат да прекратят пълномощията на избранника си, ако преценят, че той не се справя или злоупотребява с пълномощията си.
Длъжностните лица работят прозрачно, заявявайки свои проекти и нужните за реализацията им средства, привличат доброволци за помощници, подчиняват се на избаботените от Форума правила (които играят ролята на закони).
На областно ниво кметовете, шерифите и съдиите си избират областни координатори, понеже те по-добре знаят с какъв началник биха работили. И също така могат да прекратят пълномощията му, ако той не ги ръководи ефективно, и ако гражданите на областта ги подкрепят.
На национално ниво общините избират нужните национални координатори, също с безсрочен мандат.
Общините се договарят помежду си за правила за погаждане и взаимодействие, които оформят ОБЩ Федерален договор (той замества конституцията на страната).
Правилникът на общината и Федералният договор подлежат на перманентно обсъждане и променяне според волята на гражданите, като промените се ратифицират на референдуми по места.
Б. Екстериториални формации
Това са виртуални форуми, клубове, настоятелства (образователни и здравни) и други, които не се ограничават в рамките на една община и играят ролята на свързващо звено на Федерацията.
Екстериториални са и синдикати, кооперации, инфраструктурни проекти и мрежи.
Тъй като общините са собственици на своята територия (а гражданите ползват земи и терени без ограничения и според вътрешните договорни правила в общината), синдикати и надобщински кооперации се споразумават за статута на своите обекти на общинска територия с населението на дадена община.
Всички формации се градят на равноправни мрежови начала, без ръкводни центрове, с автономия на отделните звена. Гражданите са свободни да формират дублиращи мрежи на вече съществуващите, ако практиките на вече наличните не ги задовояват.
Научната мрежа също е екстериториална формация с обекти (НИИ, лаборатории, опитни бази) в отделни общини. Задачата на учените е да публикуват научни статии (и да поемат обучението на свои бъдещи кадри). Задачата на инженери-конструктори и проектанти е да търсят в тези статии възможности за практическа употреба, след което да обличат идеите и знанията в плътта на машини и съоръжения. Тези машини и съоръжения се стопанисват и поддържат от инженери-технолози.
В перспектива практически всеки гражданин трябва да има някакво ниво на инженер-технолог, за да не изпада от обществения живот.
Което е доброволно дело, разбира се. Принудата на институциите като механизъм трябва да намалява с времето.
В. Отбранителна мрежа
Шерифите разчитат за съдействие от страна на въоръжените граждани. Но при опасност от външна агресия, при бедствия и аварии, при вътрешни обществени проблеми те не могат да реагират адекватно в рамките на пълномощията си. Затова се формират всеобхватни бойни дружини с изборни ситуационни командири. Командирите избират областни щабове, а на национално ниво гражданите утвърждават национален координационен щаб на страната. Мрежата щабове и командири обаче е устроена така, че всяко едно звено при нужда да може да функционира като ръкводно.
Отбранителната доктрина на Федерацията е насочена към унищожаване на агресора с партизански средства и методи.
По този начин цялото население при определени обстоятелства се превръща в милиция, в армия, в спасителни подразделения и пожарни команди. И така никаква въоръжена формация не може да бъде използвана срещу народа от страна на малцинство, или от една част на народа срещу друга.
(повече за мрежите - тук)
.
* ЕНЕРГЕТИКА
--- ядрени миниреактори от типа на "Тошиба 4S" или "Хиперион" могат да осигурят на всяка община достатъчно енергия за осветление, отопление, производство и рециклиране на отпадъци.
Общинските атомни миниреактори следва да се съединяват в обща равноправна енергийна мрежа с възможност за самоизключване от нея, ако така решат жителите на общината.
Радиактивните отпадъци могат да се рециклират до безопасни изотопи в уредби от типа на "хибриден (синтез-делене) реактор" - но това е само перспектива, понеже за срок от 25-30 години миниреакторите не произвеждат "шлака", пък и компаниите-производители, според условията на офертите им, сами поемат грижата по въпроса.
Миниреакторите не са предназначени да се ползват "до века". Те само ще дадат енергийната база за създаване на ефективни уредби (апарати) за изкуствена фотосинтеза (АИФ). След появата и масовизирането на АИФ атомните миниреактори остават за ползване там, където е нужна повече концентрирана енергия (определени производства, космонавтика), или където АИФ нямат достатъчно слънчева светлина за нормално функциониране (в Антарктида например).
--- вертикални ветрогенератори с хеликоидни перки, слънчеви, водни, вълнови, геотермални, газогенераторни и други установки, както и различни комбинации на конгрегати от тях; това е "домашната енергетика" на отделен блок, кооперация, къща, хижа, ферма, малко предприятие. Тези конгрегати също се свързват в мрежа с възможност за самоизключване от нея според моментната консумация - на преки договорни начала между участниците в такива мрежи за енергосподеляне.
Конструирането на все по-икономични битови и домакински прибори и уреди, осветителни тела (на база светодиоди, а по-късно - биолуминесценция), отоплителни батерии и производствени апарати ще позволи отделните домакинства и производители да се задоволяват все повече от собствените си енергийни ПРИРОДНО ВЪЗОБНОВЯЕМИ източници.
--- (перспектива) вече писах за нея - АИФ. Изкуствената фотосинтеза може да дава:
- ток;
- кислород;
- синтезирани полимери със зададени качества (в това число и хранителна биомаса).
Последното може да се използва като основен консуматив за 3D-принтерите.
АИФ са в състояние да бъдат захранващи модули на най-различни машини и уреди - от лампи и компютри, до обемни принтери.
* СУРОВИНИ
Растителният свят използва общодостъпни суровини: въглероден двуокис, азот (чрез азотфиксиращите почвени бактерии), вода и накои микроелементи (магнезий, фосфор, сяра и др.) - няма причина и човешката техника да положи усилия за използването на същите, и то поначин, по който го правят живите организми - при меки условия (налягане, температура) и на молекулно или поне микро ниво.
Този подход се нарича БИОНИКА.
Естествено, това води до смяна на масово използваните досега материали, намаляване на значението на металите. Но има организми, които изграждат извънредно яки силикатни черупки, има бактерии, които извличат и натрупват метали от околната среда.
Освен това, алумосиликтните и силициево-въглеродните полимери притежават всички необходими заместващи качества и характеристики, така че металите няма силно да липсват на човечеството. Още повече, че не става дума за пълен отказ от употребата им.
Тъй като бионичните машини главно синтезират, значи на тяхната база може да се реализира по-простия процес - разграждане на вредни отпадни съединения, т.е. едно ефективно РЕЦИКЛИРАНЕ, а следователно и възпроизводство на ресурсите.
* ТРАНСПОРТ
Излишното електричество може да се "складира" - в оловни или други (в това число и органични) акумулаторни батерии с определен КПД. Но, с известна загуба и при по-малко КПД, е възможна реализацията на запасяване с енергия под формата на сгъстен въздух. Към всеки енергиен конгрегат, генератор, реактор ще има възможност (по избор) за включване на общи и частни компресори, които пълнят бутилки под налягане. При безветрие (плътна облачност) и други затруднения, сгъстенят въздух върти турбини и дава ток (напомням, КПД тук е ниско, но приемливо).
Вече е разработен пневмомобил, дори е започнато неговото производство.
Селскостопански отпадъци, поставяни в ферментационни апарати, ще дават алкохол, който, инжектиран в двигателя на пневмомобила, увеличава мощността и пробега на превозното средство.
Голяма част от въздушните превози могат да се осъществят с цепелини, а предвид променената парадигма на производството, обемът от превози на материали и стоки рязко ще намалее.
* ПРОИЗВОДСТВО
То може (и трябва) да се индивидуализира и автономизира на базата на обемните принтери, способни да се самовъзпроизвеждат, да работят с пясък и метал освен полимери (а значи ще създават керамични и метални изделия), както и да печатат с висока резолюция биологични обекти - персонални медикаменти, трансплантанти, храна (т.нар. "биопринтери").
Възпроизвеждането на принтера става като той печата пълен комплект резервни части за себе си, включително и електрониката. Този процес може да е автоматичен - точно копиране, а може и да е под контрол на оператора (потребителя), който ще внася промени в дизайна и отделните възли, сиреч ще усъвършенства наличната машина.
Естествено, това изисква технологиите и конструкторските разработки да бъдат с отворен код.
Обемните принтери са сравнително компактни машини, няма особен смисъл от създаването на гиганти, след като една кооперация между достатъчен брой собственици (потребители) на такива принтери може да произведе практически всякакво сложно изделие с неограничени габарити и най-разнообразно предназначение.
Такава схема позволява, дори инициира, грижа за околната среда.
ОБЩЕСТВО:
А. Териториални формации.
Това са общините, които вземат всички важни решения, участвайки в общински интернет-форум непосредствено, или възлагайки пълномощия на свои групови представители.
Населението на общините пряко избира с безсрочен мандат кмет (обществен координатор), шериф и съдия. Безсрочен мандат означава, че всеки момент избирателите могат да прекратят пълномощията на избранника си, ако преценят, че той не се справя или злоупотребява с пълномощията си.
Длъжностните лица работят прозрачно, заявявайки свои проекти и нужните за реализацията им средства, привличат доброволци за помощници, подчиняват се на избаботените от Форума правила (които играят ролята на закони).
На областно ниво кметовете, шерифите и съдиите си избират областни координатори, понеже те по-добре знаят с какъв началник биха работили. И също така могат да прекратят пълномощията му, ако той не ги ръководи ефективно, и ако гражданите на областта ги подкрепят.
На национално ниво общините избират нужните национални координатори, също с безсрочен мандат.
Общините се договарят помежду си за правила за погаждане и взаимодействие, които оформят ОБЩ Федерален договор (той замества конституцията на страната).
Правилникът на общината и Федералният договор подлежат на перманентно обсъждане и променяне според волята на гражданите, като промените се ратифицират на референдуми по места.
Б. Екстериториални формации
Това са виртуални форуми, клубове, настоятелства (образователни и здравни) и други, които не се ограничават в рамките на една община и играят ролята на свързващо звено на Федерацията.
Екстериториални са и синдикати, кооперации, инфраструктурни проекти и мрежи.
Тъй като общините са собственици на своята територия (а гражданите ползват земи и терени без ограничения и според вътрешните договорни правила в общината), синдикати и надобщински кооперации се споразумават за статута на своите обекти на общинска територия с населението на дадена община.
Всички формации се градят на равноправни мрежови начала, без ръкводни центрове, с автономия на отделните звена. Гражданите са свободни да формират дублиращи мрежи на вече съществуващите, ако практиките на вече наличните не ги задовояват.
Научната мрежа също е екстериториална формация с обекти (НИИ, лаборатории, опитни бази) в отделни общини. Задачата на учените е да публикуват научни статии (и да поемат обучението на свои бъдещи кадри). Задачата на инженери-конструктори и проектанти е да търсят в тези статии възможности за практическа употреба, след което да обличат идеите и знанията в плътта на машини и съоръжения. Тези машини и съоръжения се стопанисват и поддържат от инженери-технолози.
В перспектива практически всеки гражданин трябва да има някакво ниво на инженер-технолог, за да не изпада от обществения живот.
Което е доброволно дело, разбира се. Принудата на институциите като механизъм трябва да намалява с времето.
В. Отбранителна мрежа
Шерифите разчитат за съдействие от страна на въоръжените граждани. Но при опасност от външна агресия, при бедствия и аварии, при вътрешни обществени проблеми те не могат да реагират адекватно в рамките на пълномощията си. Затова се формират всеобхватни бойни дружини с изборни ситуационни командири. Командирите избират областни щабове, а на национално ниво гражданите утвърждават национален координационен щаб на страната. Мрежата щабове и командири обаче е устроена така, че всяко едно звено при нужда да може да функционира като ръкводно.
Отбранителната доктрина на Федерацията е насочена към унищожаване на агресора с партизански средства и методи.
По този начин цялото население при определени обстоятелства се превръща в милиция, в армия, в спасителни подразделения и пожарни команди. И така никаква въоръжена формация не може да бъде използвана срещу народа от страна на малцинство, или от една част на народа срещу друга.
(повече за мрежите - тук)
.
26 януари 2010
22 януари 2010
по повод забрана на протестите около сградите на някои държавни институции
ето тук (Защо медиите мълчаха, че закон забранява митингите пред парламента? - статия в Е-ВЕСТНИК.бг) публикувах следния коментар, понеже някои изявяваха желание да се "борят против анархията за държавата":
***
..., ти като си "против анархията" барем случайно да знаеш що е "анархия"? Питай хора от БЗНС, ама по-стари, те ще ти обяснят популярно кой заедно с тях се вдигна против преврата срещу Стамболийски през 1923 година.
А докато сколасаш да питаш умни хора, ето ти едно определение на либерално-демократичен език: анархия е такова състояние на самоорганизирано ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО, при което от държавни институции НЯМА НУЖДА, а вместо закони съществува система от преки свободни споразумения между свободни граждански асоциации и отделни личности.
Примери за анархистки практики:
1. СИНДИКАЛИЗЪМ;
2. ЗЕМЕДЕЛСКИ КООПЕРАЦИИ (не болшевишките ТКЗС-та);
3. народните училища и читалищата по време на Възраждането са били АНАРХИСТКИ практики (безвластни, антидържавни - нали се сещата коя е била тогава държавата?); и неслучайно възпитават цяло поколение революционери;
4. самата мрежа комитети на БРЦК е било АНАРХИСТКА самоорганизация (още повече, че Уставът на БРЦК е писан по чернова от Михаил Бакунин, в което няма нищо чудно - ХРИСТО БОТЕВ е бил анархист);
5. пряката демокрация (със съвсем малко особености, отличаващи я от референдумите; анархисткото вишегласие е федеративно действие и със стремеж съм консенсус) - също е един от анархистките методи за вземане на общественозначими решения.
накрая - отношенията в едно дружно и уважаващо се помежду си семейство, в приятелски кръг, самият интернет до голяма степен - това също е АНАРХИЯ, където няма началници, които да ти нареждат какво да правиш и как да мислиш, където хората се договарят и зачитат свободата на ближния. Позамисли се над това.
думата "анархия" е гръцка. Гръцка е и думата "хаос". И те не са синоними. Това, че ги бъркаш, не те извинява, понеже явно претендираш за някаква обща култура. Язък за нея.
Държавата е НАВИК. Втълпили са ви, че инак не може, държавата ви е създала зависимост и неверие в себе си. Държавата има СОБСТВЕНИ интереси и те в крайна сметка никак не се припокриват с интересите на гражданите. Държавата иска едно - данъчни приходи и привилегии за чиновници и политици. А вие послушно им ги делегирате. И те харчат вашите пари както им скимне и за каквото им текне.
Стиска ли им да утвърдят бюджета на референдум? Ами данъчното облагане? Ами всички други жезненоважни въпроси, от които после си патите вие, законопокорното население българско?
Ядец.
та за Бате Бойко - е, от микро-Мусолини той вече скочи на санти-дуче. И ще расте нагоре.
А послушните гласоподаватели и данъкоплатци ще му аплодират.
за медиите, които страхливо премълчаха: не съм учуден. Журналистиката ни отдавна е пожълтяла, отдавна е купена. Навремето нали ви казаха нагло и самодоволно самите те: "вестник не се печата, за да се чете, а за да се продава"
Сърбайте.
и хайде да не пишете простотии "народа си го е заслужил". Народът не е някакъв единен свръхорганизъм. Има бая несъгласни, но техните гласове се разпиляха по партийни листи. По възпроизвеждане на държавата, която с нищо не прилича на "святата и чиста република" на Левски, който е гледал към Швейцария за модел.
Естествено, Швейцария не е анархия. Но в сравнение с практически почти всички държави по света е ГОЛЯМА крачка към гражданско безвластно самоуправление. Швейцарският модел е застинал, защото няма конкурентен нему. Защо да го подобряват и развиват?
А тук - тук си имате НОРМАЛНА държава. По-нормална е само тоталитарната - логическият завършек на самата идея за държавност. Та, пишете занапред "заслужих си го", защото можете да отговаряте само за себе си, не за "целия народ". Щом сте гласували и щом имате илюзии, че държавата е "ваша" - заслужили сте я. Ама само вие, а не ВСИЧКИ. Вие, послушните гласоподаватели и изрядни данъкоплатци. Не вие притежавате държавата, ТЯ ви притежава. Започвайки от собствените ви мисли.
Въпроси?
.......................................
(няколко коментара по-долу някакъв персонаж се изцепи, че ето докъде се е стигнало, анархия и свободия да искаме...
НАРОДЕ???!!!
.
и да добавя нещо встрани от основната тема. На този ден през 1873 година султанът е утвърдил смъртната присъда на Васил ЛЕВСКИ.
Защо ли не помним това?
***
..., ти като си "против анархията" барем случайно да знаеш що е "анархия"? Питай хора от БЗНС, ама по-стари, те ще ти обяснят популярно кой заедно с тях се вдигна против преврата срещу Стамболийски през 1923 година.
А докато сколасаш да питаш умни хора, ето ти едно определение на либерално-демократичен език: анархия е такова състояние на самоорганизирано ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО, при което от държавни институции НЯМА НУЖДА, а вместо закони съществува система от преки свободни споразумения между свободни граждански асоциации и отделни личности.
Примери за анархистки практики:
1. СИНДИКАЛИЗЪМ;
2. ЗЕМЕДЕЛСКИ КООПЕРАЦИИ (не болшевишките ТКЗС-та);
3. народните училища и читалищата по време на Възраждането са били АНАРХИСТКИ практики (безвластни, антидържавни - нали се сещата коя е била тогава държавата?); и неслучайно възпитават цяло поколение революционери;
4. самата мрежа комитети на БРЦК е било АНАРХИСТКА самоорганизация (още повече, че Уставът на БРЦК е писан по чернова от Михаил Бакунин, в което няма нищо чудно - ХРИСТО БОТЕВ е бил анархист);
5. пряката демокрация (със съвсем малко особености, отличаващи я от референдумите; анархисткото вишегласие е федеративно действие и със стремеж съм консенсус) - също е един от анархистките методи за вземане на общественозначими решения.
накрая - отношенията в едно дружно и уважаващо се помежду си семейство, в приятелски кръг, самият интернет до голяма степен - това също е АНАРХИЯ, където няма началници, които да ти нареждат какво да правиш и как да мислиш, където хората се договарят и зачитат свободата на ближния. Позамисли се над това.
думата "анархия" е гръцка. Гръцка е и думата "хаос". И те не са синоними. Това, че ги бъркаш, не те извинява, понеже явно претендираш за някаква обща култура. Язък за нея.
Държавата е НАВИК. Втълпили са ви, че инак не може, държавата ви е създала зависимост и неверие в себе си. Държавата има СОБСТВЕНИ интереси и те в крайна сметка никак не се припокриват с интересите на гражданите. Държавата иска едно - данъчни приходи и привилегии за чиновници и политици. А вие послушно им ги делегирате. И те харчат вашите пари както им скимне и за каквото им текне.
Стиска ли им да утвърдят бюджета на референдум? Ами данъчното облагане? Ами всички други жезненоважни въпроси, от които после си патите вие, законопокорното население българско?
Ядец.
та за Бате Бойко - е, от микро-Мусолини той вече скочи на санти-дуче. И ще расте нагоре.
А послушните гласоподаватели и данъкоплатци ще му аплодират.
за медиите, които страхливо премълчаха: не съм учуден. Журналистиката ни отдавна е пожълтяла, отдавна е купена. Навремето нали ви казаха нагло и самодоволно самите те: "вестник не се печата, за да се чете, а за да се продава"
Сърбайте.
и хайде да не пишете простотии "народа си го е заслужил". Народът не е някакъв единен свръхорганизъм. Има бая несъгласни, но техните гласове се разпиляха по партийни листи. По възпроизвеждане на държавата, която с нищо не прилича на "святата и чиста република" на Левски, който е гледал към Швейцария за модел.
Естествено, Швейцария не е анархия. Но в сравнение с практически почти всички държави по света е ГОЛЯМА крачка към гражданско безвластно самоуправление. Швейцарският модел е застинал, защото няма конкурентен нему. Защо да го подобряват и развиват?
А тук - тук си имате НОРМАЛНА държава. По-нормална е само тоталитарната - логическият завършек на самата идея за държавност. Та, пишете занапред "заслужих си го", защото можете да отговаряте само за себе си, не за "целия народ". Щом сте гласували и щом имате илюзии, че държавата е "ваша" - заслужили сте я. Ама само вие, а не ВСИЧКИ. Вие, послушните гласоподаватели и изрядни данъкоплатци. Не вие притежавате държавата, ТЯ ви притежава. Започвайки от собствените ви мисли.
Въпроси?
.......................................
(няколко коментара по-долу някакъв персонаж се изцепи, че ето докъде се е стигнало, анархия и свободия да искаме...
НАРОДЕ???!!!
.
и да добавя нещо встрани от основната тема. На този ден през 1873 година султанът е утвърдил смъртната присъда на Васил ЛЕВСКИ.
Защо ли не помним това?
21 януари 2010
нов сайт за клуба "Иван Ефремов", ето така си го представям
.
Отделните блокове:
.
.
.
.
примерен изглед на облика на постингите:
.
ПОЯСНЕНИЯ:
(!) - протест против съобщението, уведомяване на модератора;
(+) - одобрявам казаното в постинга;
(?) - недоумявам какво е искал да каже авторът на постинга;
(-) - не съм съгласен с мнението на автора на постинга;
(цитиране на пасаж) - цитира се само избрана с мишката част от текста на постинга;
(личен маркер) - всеки сам си дава характеристика с една-две думи;
(статус) - клубар, модератор, редактор, админ.
Блоговете са нужни за изразяване на принципно становище, за да не се повтаря едно и също в темите, за публикуване на материали напук на редакторите и други такива. На блоговете се прикачват публични коментари и лични съобщения. Всеки, който има блог, е пълен модератор на коментарите, без да дава обяснения.
Също така в блога се слагат статии за раздели (което изрично се споменава от автора), преди редакторите да ги одобрят и да ги преместят в съответния раздел на сайта.
Общоклубните модератори изнасят предупреждения на нарушителите на правилата, пренасят неуместни теми и съобщения в Кошчето, като предварително уведомяват нарушителите в подфорума "Технически". Пак там преместените могат да възразяват на модерирането.
Часовнико-датникът, където има "събитие" показва събития свързани с фантастиката (например 112 години от издаването на "Войната на световете") или вътрешноклубни юбилеи (ЧРД еди-кой-си)
sysadmin е връзка с администратора при възникнали проблеми.
"НОВО НА САЙТА" според мен трябва да "тече", съобщавайки за последни (от посещението на даден регистриран участник) публикации във всички раздели на сайта. За нерегистрирани просто тече списък с обновленията от последните 24 часа.
форумът е хубаво да има опция "преход към първото непрочетено мнение" в дадена тема, както и "покажи обновените теми"
ПОНЕ ЕДИН от блоговете на редакторите трябва да представлява каталог на раздела, за който редакторът отговаря.
Кошчето се архивира през определен срок.
Някакви въпроси?
(картинките само илюстрират концепцията)
.
Абонамент за:
Публикации (Atom)